Вцепених се.
— Господине, ако сте от разузнаването, тогава би трябвало да знаете за тази катастрофа от седмици. Министър-председателят Насър със сигурност знаеше за нея. Ако ще ми повдигате обвинения на мен, то би трябвало да повдигнете обвинения и на всички, участвали в потулването ѝ.
— Отричаш ли, че ти си шофирал? — Гостът се ухили, а тъмните му очила не издаваха какви са истинската форма и цвят на очите му.
— Нищо не признавам — казах аз. — Ще говоря по този въпрос само в съдебната зала по време на публичен процес.
Непознатият докосна слънчевите си очила и кимна, сякаш беше очаквал такъв отговор.
— Али Хасан, за твое добро е да сътрудничиш — каза жално директорът. — Няма да е никак трудно. Знаем, че напоследък разговаряш с членове на Братството. Вчера говори дълго с професор Фарид на двора.
— И какво от това?
— Знаем, че планират нещо. Помогни на себе си. На тях нищо не им дължиш.
— Те ми нямат доверие. — Посегнах да се подпра на масата, защото едва се държах на разбитите си от побоите крака. — С професора говорихме за литература.
— Нима очакваш да ти повярваме? — попита гостът и усмивката му стана толкова широка, че се видяха златните коронки на няколко от зъбите му.
— При цялото ми уважение, господине, не ме интересува на какво вярвате, казвам ви какво стана. Няма да кажа нищо, което да изложи на опасност мен самия или хората, на които държа.
Директорът погледна госта по начин, от който заключих, че и той се страхува от този мъж. След това ме сграбчи за гърлото.
— Допускаш голяма грешка, Али Хасан! — извика и ме стисна за трахеята. — Трябва да се осъзнаеш. Ти не си фанатик като тях. Знаем, че неотдавна си имал посетителка. Не искаш ли да излезеш на свобода и да я видиш, преди да си станал грохнал старец и тя да е забравила за теб?
— Как бих могъл да кажа каквото и да било, ако не мога да дишам? — попитах задъхано.
Директорът ме пусна и погледна непознатия, все едно това беше прослушване.
— По-силен си, отколкото изглеждаш, Али Хасан. — Гостът разтегна устни в усмивка и разкри яркорозовите си венци. — Добре е човек да победи страха си.
Докоснах несигурно гърлото си, за да се уверя, че не е било прекършено.
— Но с времето ще разбереш, че винаги има нещо друго, от което да се страхуваш. — Обърна се към директора. — Господин директор, бихте ли наредили да доведат другия затворник?
В продължение на няколко секунди всички мълчаха като публиката в операта на Кайро, която чакаше с притаен дъх представлението да започне. Тогава директорът погледна заместника си, който излезе от стаята. Чух бавно тътрещи се стъпки, подрънкването на белезници и приглушени гласове. Заместник-директорът влезе, следван от сержанта с татуираната синя птица, който в едната си ръка държеше палка, а с другата стискаше за лакътя Реймънд Гарфийлд.
— Знаем, че този мъж е бил в колата, когато си прегазил имама — каза непознатият.
— Искам да говоря с адвокат — казах на директора.
Заместник-директорът блъсна стол в сгъвките на коленете ми и ме повали по дупе на земята. Когато понечих да стана, сержантът помогна на друг надзирател да извият ръцете ми зад гърба и да оковат китките ми.
— Не казвай нищо на тези идиоти — промърмори Реймънд. — Нямат никакви доказателства.
Дрехите му бяха смачкани и скъсани. Ботушите му от телешка кожа и копринените му чорапи ги нямаше. Под дясното му око кожата беше сцепена.
— Каза ли нещо, боклук? — Сержантът го смушка в ребрата с палката.
— Просто се съгласявах с него относно правата му — отвърна Реймънд. — Мисля, че дори в Египет хората имат поне някакви права.
Директорът си пое рязко въздух, като че ли осмисляше обидата. Непознатият погледна Реймънд, после мен, сякаш сравняваше резултатите от клиничен експеримент.
— На този човек са му повдигнати обвинения за шпионаж в полза на Израел — каза заместник-директорът. — Той е представител на вражеска държава.
— Това е лъжа — намеси се Реймънд. — Аз снимам документални филми.
— Разполагаме с доказателства в полза на обратното — каза директорът. — Още повече, тъй като и двамата сте опасни за сигурността на държавата, следим посетителите ви. Според регистъра, същата жена е идвала на свиждане и при двама ви. Което означава, че сте съперници поне в едно отношение.