Извърнах глава, за да не гледам повече.
Реймънд беше чужденец, външен човек, мръсен евреин, който навярно беше вражески шпионин и когото за малко да блъсна от висока скала. Нямаше причина да изпитвам съчувствие към него. Независимо дали беше шпионин, той беше натрапник, който изобщо нямаше място в страната ми.
Защо тогава ребрата, вратът и раменете ме боляха, сякаш аз бях понесъл половината от наказанието? Директорът пусна палката и тя се изтърколи по пода и спря в краката ми. После той се блъсна в шахматната си дъска и я прекатури със силен трясък.
— Нека това ти послужи за урок — каза, изрита разпилените фигури с отвращение и се обърна към вратата. — Сержант, почистете тази бъркотия и подредете всичко.
1 юни 2015 г.
До: GrandpaAli71@aol.com
От: Nosleeptiljihad@protonmail.com
Дядо,
Поемам огромен риск, като ти пиша, защото командирите ми изрично ми забраниха.
Искам обаче да ти споделя какво мисля за разказа ти.
Когато не се молим, не тренираме и не снимаме видеоклипове, изучаваме история. Често говорим за Израел. Научихме как са откраднали земите ни след войната през 1948 г., в която братовчед ти Шериф се е сражавал храбро. Научихме как тази кражба била оправдана с религиозните митове за еврейските роби и Обетованата земя, затвърдени от филма „Десетте Божи заповеди“, по който ти си работил няколко години след войната. Толкова е странно и обидно! Учим как тези лъжи, за чието разпространение ти си помогнал, не спират да ни тровят и до днес, когато незаконната окупация продължава и братята и сестрите ни в Палестина продължават да умират.
Сега се опитваш да ме разубедиш с токсичната си пропаганда за евреин, който се направил на герой и отнесъл побой вместо теб. При това не който и да било евреин, а този, когото самият ти си подозирал в шпионска дейност за страната, заграбила земите ни.
Прекалено е. Отвратих се, докато четях. Какво да правя сега с тази книга? Да не си измислил всичко, за да ме отклониш от пътя, по който съм поел? Или просто си събирал тези лъжи години наред, за да ги изсипеш пред мен тъкмо когато ще стана пълнолетен по закон?
Абу Сурор
П.П. Шайма е мъртва. Застреляха я, когато се опита да избяга от новия си съпруг.
Междувременно, имаме на гости евреин на име Тайлър Съмърс. Поне си мисля, че е евреин. И не ни е точно гост. Както и да е, трябва да изчезвам. Чао.
26
Следващия път, когато видях Реймънд, няколко дни по-късно, не можах да го позная. В първия момент дори нямах представа, че пред мен стои бял мъж. Толкова тежко беше пребит, че очите му бяха затворени от отоци. Кожата му беше подпухнала и насинена, на някои места жълта и дори черна. Счупеният му нос беше покрит с хванали коричка рани. Взели бяха старите му дрехи и му бяха дали джелабия и сандали, твърде големи за краката му. Той се подпираше тежко на груба дървена пръчка и през няколко минути, когато си мислеше, че никой не го гледа, притискаше леко ръка върху корема си, сякаш имаше и вътрешни наранявания.
Първоначално не му обърнах внимание и се престорих, че гледам футболния мач, който играеха Мюсюлманските братя и еврейските шпиони.
Незнайно как, се беше разчуло за отказа на Реймънд да ме пребие, и това беше допринесло за цялостно затопляне на отношенията между двете групи. Навярно това щеше да се случи така или иначе. Отвъд стените на затвора тези хора бяха, както ти се изразяваш, наши смъртни врагове. Шериф обичаше да цитира откъси от Корана, в които те бяха описани като свине и подмолни маймуни. Те представляваха всичко, срещу което Братството беше създадено да се бори: ционистки агресори, предатели, лъжци и изкривяваха заповедите, които Бог беше дал на човечеството на планинския връх. Те са терористи, казваше професорът, по-големи терористи са и от нас. Но зад стените на затвора всичко това беше без значение. Те бяха затворници като нас. Спяха в килиите си в нашия блок и ядяха същата храна като нас. А сега вече имаше неоспорими доказателства, че надзирателите ги изтезават също толкова жестоко, колкото нас.
Сиви облаци прах се вдигаха около мъжете, които се бореха за вързопа с пране, който използваха за топка, а надзирателите от време на време се намесваха, ако играта станеше твърде груба и мъжете се нахвърлеха един върху друг с хапане и удари, каквито биха раздавали на надзирателите, ако имаха възможност. В другия край на двора Реймънд, облегнат на стената, се опитваше да запали цигара с разтреперана ръка. Нямах представа как се е сдобил с тютюн и кибрит. Подобни луксове се срещаха рядко зад тези стени. Подразних се, че ги е извадил пред очите на всички, при условие че не може дори да запали.