Изчаках, докато мачът се разгорещи толкова, че никой не ми обръщаше внимание, и се промъкнах до него при каменната стена.
— Какво те прихваща? — изсъсках. — Прибери ги.
— Защо? — Реймънд се опита да пристъпи на изкривения си десен крак. — Мислиш, че някой ще се разсърди ли?
Пъхнах ръце в джобовете си, твърдо решен да не се засмея на шегата му.
— Сигурно си мислиш, че трябва да ти благодаря — казах след малко.
— Да ти кажа, не ме интересува — отвърна той и отново се опита да запали кибритена клечка.
— Можех да изтърпя още един побой — промърморих. — Свикнал съм.
— Не можа ли да ми кажеш това по-рано?
— Пак се шегуваш. Същият като баща ми си.
— Какво му е на баща ти? Като изключим, че има син като теб.
Почесах се по тила и извърнах очи, за да създам впечатление, че просто случайно стоим един до друг.
— Защо го направи? — Сложих ръка пред устата си, за да обезсърча надзирателите на двора и в кулите, ако се опитат да разчетат по устните ми какво казвам.
— Не знам. Може би просто имам проблем с представители на властта. Особено когато говорят с такъв акцент.
— Звучеше много подобно на твоя. Познаваш ли този мъж?
— Не. Но знам кой е.
— Кой е тогава? — попитах с искрено любопитство.
— Ако обичаш, Али, чувал си същите слухове като мен за германски войници, останали в Египет след войната, за да се укрият и да не бъдат изправени на съд. — Реймънд отново попипа корема си и направи гримаса, сякаш се ядосваше на себе си за болката. — Говори се, че специални документи за самоличност са били изработени от разузнаването за тези с богат опит в науката и методите за разпит, които могат да бъдат полезни на тайните служби на тази държава. Не виня Египет, тъй като други страни правят същото. Включително САЩ. Но смятам, че новият приятел на директора е един от тези „специални гости“.
Погледнах към игрището, докато реша дали си струва да задълбая в темата.
— Тогава защо му се опълчи?
— Ще ти обясня защо. — Сънливите му очи проблеснаха остро като бръсначи. — Роден съм в Берлин през 1921 година. Баща ми беше истински дребен буржоа и имаше магазин за медицински стоки, в който продаваше протези на войници, осакатени в Първата световна война.
— Какво общо има това?
— Попита ме защо хора като посетителя ни онзи ден ме дразнят и сега ти обяснявам. Баща ми беше служил с мъже като него във войната и беше награден с Железен кръст, но никога не го носеше. Никога не говореше за военната си служба. Предпочиташе да ме води в кино „Делфи“ всяка събота след посещението ни в синагогата и се смееше до сълзи на Бъстър Кийтън. Когато бях на дванайсет, той изтегли половината от семейните ни спестявания и ме изпрати да живея в Америка при брат му, който имаше филмова лаборатория. Знаеш ли как съгражданите му показаха благодарността си за службата му към страната? Изпратиха майка ми и сестра ми в „Аушвиц“. А него изпратиха в „Бухенвалд“.
— Не съм чувал за тези места — признах си.
Не знам какво ви учат в училище днес, Алекс, но по мое време не се споменаваше за германските концентрационни лагери. Особено в Египет. До степен, че когато сънародниците ми говореха за войната, винаги заставаха на страната на германците, защото те мразеха британците колкото нас.
— Това са места, на които изпратиха обикновени граждани, и те повече не се върнаха. — Реймънд отново се опита да запали цигарата, но ръката му трепереше твърде силно. – Затова, когато чуя такъв акцент, желанието ми за сътрудничество се изпарява.
Грабнах кибрита и му запалих цигарата. За щастие играчите се бяха натрупали на купчина един върху друг по средата на двора и никой не забеляза. Никой не се обърна и когато Реймънд дръпна жадно и хрипливо.
— Реймънд, белият ти дроб хрипти ужасно. Водиха ли те в лечебницата на затвора?
— Два пъти. Докторът е пълен шарлатанин.
— Моля? — Английският ми беше доста добър, но тази дума не ми беше позната.
— Ти му казваш, че пикаеш кръв, той ти дава разхлабително. — Смехът на Реймънд премина в кашлица.
— И кръв ли пикаеш?
— Говорех метафорично, Али.
Погледнах го крадешком и забелязах, че ръката му отново попипва корема.
— Сигурен ли си? — попитах го. — Веднага щом твоето правителство те измъкне от затвора, трябва да те закарат незабавно в най-добрата болница, с която разполагат.
— Защо си мислиш, че някой ще ме измъкне? — попита той искрено озадачен. — Последния път, когато говорих с адвокат от американското посолство, той каза, че може да ме изправят пред военен съд. Като всички вас.