Младши се примъкна до бюрото и надраска инициалите си.
Роксентър погледна Хелър, после и Бери.
— Той не трябва ли да подпише декларация за отказ от всякакви претенции?
Бери кимна, отиде при куфарчето и извади формуляр. Остави го на бюрото.
— Така — каза Роксентър. — Сега Бери като нотариус трябва да провери документите ви за самоличност. Оставете си портфейлите на бюрото.
Тримата изпълниха нареждането му.
Бери прегледа документите им и свери подписите. Започна усърдно да подпечатва паториалната заверка на всеки документ. Роксентър му прошепна нещо.
Адвокатът от Уолстрийт стигна до последния лист. Беше декларацията на Хелър.
— Подписал си се като Джером Терънс Уистър. Но искам и от тебе да се подпишеш с името Делбърт Джон Роксентър Младши Първи. Ще ти дам друг формуляр.
Заобиколи Хелър и тръгна към стената, където бе оставил куфарчето си. Подаде на Хелър втория формуляр.
Хелър се наведе да го попълни и да сложи подписа си.
Погледът му се плъзна по полираната сребърна мастилница на бюрото.
Видя разкривеното отражение на Бери, който държеше пистолет!
Хелър се извъртя и ръката му мигновено се стрелна напред.
Стисна китката на Бери и я вдигна към тавана.
ПИСТОЛЕТЪТ ГРЪМНА!
Хелър сви ръката назад и удари Бери с пистолета.
Кожата по главата на адвоката се разпра чак до костта.
— СТОЙТЕ! — отекна вик.
Хелър се озърна.
Вратата на кабинета беше широко отворена.
ТАМ БЕ КОЛЕНИЧИЛ ПЕХОТИНЕЦ С БАЗУКА!
ОЩЕ ДВАМА ВОЙНИЦИ СЕ ЦЕЛЕХА В ПУШКИТЕ СИ В ХЕЛЪР!
Бери се свлече зад дивана, от главата му шуртеше кръв.
Оръжието остана в ръката му!
Хелър стоеше пред войниците и нищо не можеше да направи. Твърде далече бяха, за да се втурне към тях.
Роксентър се изправи, острият му кикот прозвуча налудничаво. Прибра всички документи. Прибра и портфейлите на тримата. Измъкна изпод бюрото огромен стоманен куфар с цифрова ключалка. Различаваше се от сейф само по дръжката. Роксентър отвори куфара.
— Значи си мислите, че ще спазя такова смахнато споразумение? Исках само да докопам патентите ви! Сега ще скрия всичко това и ще продължавам да снабдявам света с изгодния за мен петрол.
Той надзърна зад дивана. Бери приличаше на труп.
Роксентър прибра и последния лист в куфара, затвори го и набра цифровата комбинация.
В стаята нахълта генерал-майор, последван от взвод войници.
— Генерале, — заповяда Роксентър, — пазете тези отрепки, докато се върна. И понеже тогава вече ще сме във военно положение, ще ги изправим пред наказателния взвод!