Выбрать главу

— Много добре си се справил — похвали го Хелър. — Сега ме слушай внимателно, Изи. Приготви се да записваш. Искам да се сдобиеш с опции за продажба на всяка акция на всяка петролна компания в света.

— КАКВО?

— Как мислиш, ще успееш ли?

Изи ми се стори замаян.

— О, няма проблем да купим опциите. Всяка голяма брокерска фирма може да ни ги издаде, а Комисията за борсите и ценните книжа ще наложи спазването им. Но, мистър Джет, вие говорите за невероятен брой акции.

— Я пресметни каква е стойността им.

Изи веднага докопа някакви справочници и започна да си вади числа:

Текущи акции на „Октопус“ 30.7 милиарда долара
„Октопус Ойл ъф Индиана“ 19.6 милиарда долара
„Октопус ъф Калифорния“ 15.4 милиарда долара
„Имобил Ойл“ 14.7 милиарда долара
„Атлантик Бичфийлд“ 13.7 милиарда долара
„Октопус Ойл ъф Охайо“ 13.7 милиарда долара
„Смел Ойл“ 13.6 милиарда долара
„Бритиш Круд“ 13.5 милиарда долара
„Фойл Дъч“ 11.8 милиарда долара
„Хексако“ 10.5 милиарда долара
„Гълп“ 7.2 милиарда долара
„Филъпс“ 7.0 милиарда долара
„Дизюниън Ойл ъф Калифорния“ 6.6 милиарда долара
„Бъмоко“ 6.4 милиарда долара
„Бети“ 5.9 милиарда долара

Написа още няколко числа и вдигна поглед.

— Сумата е 190.3 милиарда долара. Твърде много пари са това, мистър Джет.

— А колко ще струват опциите за продажба на тези акции?

— О, нищожна част от тази сума. Но ако цената на акциите се вдигне, все едно че сме си хвърлили парите в печката.

— Ами ако всяка акция падне с по десет долара, тогава какво?

— Ако използваме опциите, ще спечелим около деветнадесет милиарда долара.

— Тези акции ще паднат още по-страшно — увери го Хелър. — Ще се справиш ли със сделката?

— О, да. Мога да купя юлски опции за продажба. И ако не ги използваме дотогава, те просто губят валидност. Но значи ще имаме само няколко седмици. Мистър Джет, а защо сте сигурен, че акциите на всяка петролна компания в света ще поевтинеят?

— Гарантирам го — заяви Хелър. — Виж какво, когато всичко си уредил, кажи ми. А засега трябва да осъществя един проект. Желая ти късмет, Изи.

— И на вас сполука, мистър Джет.

О, Богове, на какво ставах свидетел? Какво чух току-що? Та това беше пряко нападение срещу горкичкия мистър Роксентър! О, Богове на Боговете, как загазих!

Нямах представа какво кроеше Хелър. Нима ще бомбардира петролното сърце на света — „Роксентър Плаца“?

Седма глава

Хелър се скри за малко в своите помещения. Котаракът ме наблюдаваше внимателно. Не смеех да го погледна в очите, не издържах на злобата в тях. Дали зверчето знаеше, че аз бях убиецът на графиня Крек? Той несъмнено чакаше първия удобен повод да, ме унищожи.

Когато Хелър се върна, бе се преоблякъл в светлосинята работна униформа на волтарианския Флот, съвсем по мярка и с изписано името му над предния джоб — „Джетеро Хелър, Боен инженер“. Забелязах, че с голямо напрежение потискаше мъката си. Чувствах, че в момента беше много опасен за мен. Съвсем не приличаше на себе си, въобще не се усмихваше. Излъчваше деловитост, офицер зает с изпълнение на задачата си.

Освободи ме от креслото и ме върза с веригата за тръба до задната стена на кабината.

— Но така не мога да седна — оплаках се. — Така ли трябва да се отнасяш с един арестант?

— Искаш ли да се върнеш в Ню Йорк? — попита той и посочи надолу. — Само кажи и веднага ще ти отворя въздушния шлюз.

Нямаше какво да му отвърна.

Той закри илюминаторите с металните им капаци. Мина из целия кораб, чух как заповядваше на вратите да се затворят, те заскърцаха и тряскаха.

У мен започна да се надига страх. Пилотите затваряха металните покрития, когато имаха намерение да минават през радиационните пояси на планетите. Нима искаше да се отдалечи от Земята? Така щеше да привлече вниманието на пилотите-убийци!

Седна в креслото на звездния пилот и дръпна лостче. То променяше външното покритие на кораба в сребристо, за да отразява потоците от частици.