Отиде отзад и се върна с другата времева камера. Нагласи я на мястото й. ЗНАЧИ НАИСТИНА ЩЕШЕ ДА СЕ ОТДАЛЕЧАВА ОТ ПЛАНЕТАТА!
— Ей! — подвикнах му, а потта започна да се стича по челото ми. — В мига, когато пилотите-убийци са видели корабът да става сребрист, литнали са насам като гладни ястреби.
— А, тези ли — промърмори той.
Тогава вече осъзнах с какъв човек си имам работа. Той вече не се интересуваше от нищо. Бе се превърнал в самоубиец!
Усещах напиращите в гърлото ми тихи писъци. Само един изстрел от онези летящи оръдия и този влекач щеше да заприлича на прегазена от камион консерва!
Хелър огледа екраните пред себе си.
— Не виждам и следа от тях, а аларменият сигнал сигурно е повреден. Ако толкова се тревожиш, че може да ни настигне някой кораб на „кърканите“, не откъсвай погледа си от ей този екран. Аз имам друга работа.
Той взе микрофона за разговор с влекача.
— Издигни се до петдесет хиляди мили и ми съобщи със звуков сигнал, когато преминем през магнитосферата.
Това също ме уплаши. Широкият четиридесет хиляди мили пояс около планетата се състоеше от смъртоносна радиация. Надявах се, че Хелър бе закрил плътно илюминаторите.
Спомагателните двигатели на влекача забръмчаха тихо. Високият вой на компенсиращите гравитационни схеми се набиваше в ушите ми. Свикнал с непохватния пилотаж на капитан Стаб, аз се приготвих за резки тласъци, но дори не почувствах промяна в теглото на тялото си. Влекачът великолепно се справяше със собствения си полет. Надявах се, че роботът няма де полудее неочаквано.
Взирах се напрегнато в посочения ми екран. Малко ми се виеше свят, защото камерите следяха цялото пространство около кораба и картината се променяше непрекъснато — Земята, луната, черния пуст космос, после и Слънцето.
Издигахме се много бързо. Луната стана много наситено жълта. Земята се превърна в огромна течна топка, синьо-зелена, освен червеникавокафявите петна на континентите.
— Накъде сме се насочили? — плахо попитах аз.
Хелър регулираше уред, свързан с външен скенер.
— Да не търсиш пилотите-убийци?
— Това е електронен телескоп, чувствителен към гама-лъчите — обясни Хелър. — Търся първична черна дупка. В тази планетна система сигурно има много от тях.
— Ами пилотите-убийци! — настоявах аз.
— Ти се занимаваш с тях — отряза ме Хелър. — Зает съм.
Повярвайте ми, впих очи в екрана на този сферичен скенер като хипнотизиран.
Времето се точеше.
Изведнъж отекна гонг. Едва не пощурях от уплаха. Бяхме преминали през магнитосферата. Е, поне едно утешение — не се опекох като филийка в тостер.
Очите ми не се отделяха от екрана. Корабите на пилотите-убийци щяха да ни засекат лесно, щом бяха включени помощните двигатели. Искаше ми се да летим с големите преобразуватели на времето „Бъдеще-Минало“. Не, не ми се искаше — нали понякога се взривяваха!
Хелър работеше с телескопа за гама-лъчи.
Очите ми вече се уморяваха да следят скенера. Земята си плуваше в пространството като голяма топка. В безкрайния космос не забелязвах нито една подозрителна точица, издаваща мястото на някой от двата смъртоносни кораба.
Неочаквано се обади нов глас. Не вярвах на ушите си. В кораба бяхме само ние двамата и котарака. Хелър не говореше. И аз си мълчах. Нима говореше животинчето?
Трябва да ви кажа, че съвсем се обърках.
Гласът звучеше сякаш от нищото.
Успокоих разтърсения си ум и разбрах, че гласът говореше на волтариански.
— Сър, съжалявам за необходимостта да ви безпокоя, но в сферичен сектор Х19, Y13, Z91 непознат летящ обект току-що промени своя курс и скорост и сега се движи успоредно с нас, на разстояние 7091.56 мили. Изображението му е на екран 31. Ако простите намесата ми във вашите несъмнено много по-важни размишления, ще ви бъда изключително благодарен да погледнете и да споделите с мен ценното си мнение.
ВЛЕКАЧЪТ ГОВОРЕШЕ!
Рязко се дръпнах колкото можах по-далеч от стената на кабината: Нима това нещо се състоеше от плът и кръв?
Хелър не отдели поглед от визьора на телескопа.
— Благодаря — каза той. — Каква е твоята оценка на съществуващите вероятности?
— Първи вариант — приятелски кораб, идва да си побъбрим. Малка вероятност. Втори вариант — любопитни са и искат да ни огледат. Трети вариант — враждебни намерения. Доближават, за да стрелят по нас. В мен няма въведени данни за кораби на Флота в района на Блито-3, също за кораби на Апарата или търговски. Боя се, сър, че не ми достигат сведения за наличните космически устройства в тази планетна система. Когато въвеждаше информация в мен, Бис ми спомена за примитивните опити на местните жители, но случая не е такъв. Съжалявам, сър.