— Благодаря. Използвай базата си данни за разпознаване.
— Веднага, сър. Обаче се налага да ви изтъкна, че разстоянието все още е твърде голямо, макар и да намалява. Все още получавам неясен образ.
— Вероятно заради абсорбопокритието — предположи Хелър, без да се откъсва от своя телескоп.
— О, благодаря ви, сър. Това изключва 87.9 процента от известните ми кораби. Ще сравня останалите.
Аз напрегнато се вглеждах в екрана. Нищо не виждах. Аз си хабя очите, а „бибипаният“ влекач е бил нащрек през цялото време! И отгоре на всичко забеляза нещо, което аз не можех да видя. Обзе ме ярост. Не ми харесва един тъп робот да се справя по-добре от мен! Съсипва ми чувството за всемогъщество!
— В пилотската ми кабина — рече влекачът, — има някой, който излъчва враждебност. Сър, бих си позволил да ви препоръчам предпазливост.
— Той е побъркан — промърмори Хелър, зает с телескопа.
— Да, сър. Ще го включа в тази категория.
Потиснах чувствата си.
— Освен това можеш да включиш в паметта си данни за него обади се Хелър. — Той е Солтан Грис, второкласен служител на Координирания информационен Апарат, предстои му да бъде съден за държавна измяна, включително издаване на заповед за убийството на Имперски офицер и саботаж на мисия, провеждана по заповед на Великия съвет.
— Ужасно — промълви влекачът. — Сър, разполагам със съответните параграфи в Наказателния кодекс, отнасящи се до тези престъпления. Мога да ви ги цитирам.
— Просто прибави образа му към описанието и ми дай сигнал, ако се опита да счупи нещо — каза Хелър.
Чух щракане като от камера. Никога през живота не съм се чувствал по-безпомощен. Намирах се във вътрешностите на робот. Дали щеше да ме изяде?
— Във връзка с другия ни проблем — продължи влекачът, — моят четиридесет и трети електронен мозък настоява за внимание. Непознатият летящ, обект е скъсил разстоянието до 6789.078 мили. Не отговаря на искането да се идентифицира. Значи остава третият вариант — враждебни намерения.
— Класифицирай го — нареди Хелър.
— Летящо оръдие. Апаратът използва тези космически устройства като кораби унищожители. По времето на император…
— Благодаря — прекъсна го Хелър. — Какво би ме посъветвал?
— Да включа двигателите „Бъдеще-Минало“ и да се махнем от този район, сър.
Поне веднъж бях съгласен с „бибипския“ влекач!
— Не мисля, че ще се стигне дотам — каза Хелър.
— Сър, позволявам си да възразя. Офицерът от флотското разузнаване Бис, когато ме програмираше, недвусмислено ми постави като главна задача вашата безопасност. Всъщност, сър, той дори заяви, че ако нещо лошо ви сполети, докато летите в мен, той ще ме впише като дефектен модел в инженерните архиви на Флота и няма да се успокои, докато аз и подобните на мен бъдем изхвърлени на боклука. Сега разстоянието е 4506.8 мили и продължава да намалява.
— Какъв е обсегът на оръдието?
— Срещу боен кораб — две мили. А срещу крехка конструкция като мен, сър — около десет мили, а леки повреди може да ми причини и от двадесет.
— Значи имаме много време — каза Хелър.
— Олеле — въздъхна влекачът. — Освен това бих искал да привлека вниманието ви към съобщението на моя петдесет и седми електронен мозък, който ми напомни, че сме на 22.7 светлинни години от най-близкия ремонтен док.
— Можем да използваме тукашната база — напомни Хелър.
— Сър, в моята памет не е записана никаква наша база на Земята. Веднага ще внеса поправка в сведенията на петдесет и седмия мозък.
— Я, май намерих една — каза Хелър. — Корки, запиши координатите, засечени от телескопа. Първична черна дупка.
— Да, сър. Запомних ги. Моят двадесет и трети мозък казва, че първичните черни дупки имат лоша слава и поглъщат непредпазливо доближилите ги кораби. Създадени от първия удар, който според теорията е оформил структурата на Вселената, те са засмукващи вихрушки от магнитна енергия и изкривяват времето и пространството. А и излъчваната гама енергия може да се окаже смъртоносна…