— Защо ми напомняш всичко това?
— В съответствие с инструкциите на офицер Бис, сър. За да ви предпазя.
— Къде е летящото оръдие в момента?
— Приближи се на 735.86 мили от нас, сър. Бих ли могъл най-почтително да изтъкна, че пред нас имаме първична черна дупка, която доближаваме, а зад нас — кораб разрушител, който ни доближава. Сър, моят тринадесети мозък стигна до извода, че положението е опасно. Имате ли нещо против да поема управлението и бързичко да се махаме от тук?
— Ще те изключа и ще продължа на ръчно управление — заплаши Хелър.
— Олеле. Разбира се, аз съзнавам, че пилотските ми умения никога не биха достигнали вашите, сър. Обаче да влезете в сблъсък с летящо оръдие, като разполагате само с влекач без оръжие и броня…
Хелър премести превключвателя. Гласът млъкна.
— Роботите са прекалено предпазливи — заяви Хелър.
— Влекачът беше прав! — изскимтях аз. — Ще ни пръснат на парченца!
— Къде са тези типове? — промълви Хелър.
Наведе се към екран 31. Седна в креслото на планетарния пилот и закопча предпазните ремъци.
Погледнах веригата, вързала ме за тръбата. Спомних си какво ми каза Хелър, когато за първи път влязох във влекача. Тези кораби били толкова маневрени, че при внезапна промяна на посоката човек можел да си счупи врата.
— Ами аз? — писнах. — Ако ще мяташ това нещо насам-натам, ще ме смачкаш на кайма!
— Тъкмо ще се отърва — каза Хелър. — Седни на пода и се дръж здраво за тръбата.
Още преди да е закопчал последния ремък, той дръпна лостчето за освобождаване на илюминаторите от предпазните покрития. Потоците безмилостна слънчева светлина едва не ме ослепиха.
Влекачът изведнъж се завъртя и пое в обратната посока.
Монте зашеметени от светлината очи отначало не виждаха нищо, докато зяпах напрегнато към Земята.
Внезапен тласък.
ХЕЛЪР СЕ НАСОЧИ СРЕЩУ КОРАБА НА ПИЛОТИТЕУБИЙЦИ!
Та той дори нямаше оръдие във влекача!
Да, беше решил да се самоубие!
Част шестдесет и трета
Първа глава
Хелър ускоряваше Влекач Едно в пространството.
— Заради тебе ще ни убият! — писнах аз.
Трескаво се оглеждах за нещо, с което да откача веригата от тръбата и да освободя ръцете си.
Той се сближаваше с летящото оръдие с ужасяваща бързина. Вече виждах опасната точица и през илюминаторите. Нарастваше!
Огромното оръдие можеше да смачка като хартия дори бронята на боен кораб. А какво ли щеше да причини на този нищожен влекач?
Хелър започна да прави резки маневри. Ръцете му танцуваха по контролното табло, влекачът непредсказуемо се отклоняваше нагоре и надолу, наляво и надясно. В миг променяше скоростта от сто хиляди мили в час до само пет мили в час, после обратно!
Гравитационните компенсатори, които позволяваха такива дивотии, бяха по-бавни от реакциите на Хелър. Всеки път имаше забавяне с частица от секундата, което ме раздрусваше до премаляване!
Котаракът бе забил всички нокти в креслото на звездния пилот. По козината му играеха вълнички от рязкото ускорение и спиране.
— Уау! — оплака се зверчето.
— Не се притеснявай — каза му Хелър. — Този влекач се състои почти само от двигатели и може да прави такива неща. А за да се насочи онова летящо оръдие, трябва да се завърти целият кораб. Май са прекалено бавни, за да ни докопат.
— СИГУРЕН ЛИ СИ? — креснах му. — О, Богиньо на Седмата сфера, приеми ме в царството си, за да намеря покой.
— Млъквай! — заповяда ми Хелър. — Ако ще се молиш, по-вероятно е дяволите да те…
БУУМ!
Първият изстрел на кораба разрушител избухна вдясно от нас, зелено огнено кълбо, ослепително на фона на непрогледно черния космос. За малко да ни улучат.
Смъртоносният кораб беше на петнадесет мили от нас.
БУУМ!
Влекачът се разтърси, когато се размина на косъм от унищожението.
Пилотите-убийци вече бяха на осем мили от нас. БУУМ!
Нещо сякаш се стовари върху корпуса на влекача.
Летящото оръдие беше на две мили от нас.
Влекачът сякаш се завъртя около носа си. Проектиран да бута и дърпа чудовищни товари, без тях в ръцете на Хелър беше като понесен от ураган лист.
БУУМ!