Изстрелът избухна на петстотин ярда пред нас. В следващата секунда минахме през огнения облак.
Усещах се като попаднал в бясна въртележка. Нашите маневри доста надхвърляха възможностите на гравитационните компенсатори.
Черен мрак. Слънцето профуча като лента през илюминаторите. За миг зърнах Луната.
— ЙОУ! — оплака се котаракът, здраво вкопчен в креслото.
О, рогати дяволи от Шестнадесетия ад, приемете ме и нека никога повече през цялата вечност не помръдна от мястото си! Нищо, което съм направил, не можеше да се сравнява с наказанието да попадна в ръцете на волтариански боен инженер, решен да свърши със себе си!
Влекачът като че се плъзна настрани.
Движението му спря внезапно.
ТОЧНО ПРЕД НАС, НА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ДЕСЕТ ЯРДА, БЕШЕ ДЕСНИЯТ ИЛЮМИНАТОР НА ЛЕТЯЩОТО ОРЪДИЕ!
Хелър бутна напред един регулатор.
ТРЯС!
Тласкащият нос на влекача, изработен именно за избутване на кораби, се блъсна в корпуса на летящото оръдие.
Гледах, вцепенен от ужас.
Пилотската кабина на кораба разрушителя беше само на десетина фута от нашите илюминатори!
Ужасно скърцане на пренапрегнат метал — пилотите-убийци опитваха да се отдалечат от нас.
Ето ги, точно пред мен, с червените си ръкавици и всичко останало. Единият яростно се вглеждаше през нашите илюминатори!
Размаха юмрук към нас.
Другият пилот стреля с оръдието, за да се оттласне от влекача.
Но нашият малък кораб се притискаше към техния с упоритостта на пиявица.
Хелър блъсна грубо лостовете на двигателите.
Жестокото лице на пилота-убиец пребледня като тебешир.
Главата му се клатеше на всички страни. Не можеше да откъсне летящото оръдие от нас.
Хелър посегна към бутона за главните двигатели „Бъдеще-Минало“. Натисна го.
Влекачът сякаш скочи мощно!
Страховитият звук на разкъсан метал разтърси корпуса на нашия кораб.
Инерцията на масата на летящото оръдие се бореше с ускорението на влекача.
Скърцане! Трясък!
Корабът разрушител се разпадна.
Хелър извъртя влекача.
Виждах през илюминатора смазания корпус на летящото оръдие и откъсващите се от него парчета.
Две бледорозови облачета бяха всичко, останало от пилотите-убийци, разкъсани от вакуума.
— Добре ли си? — попита Хелър.
Помислих, че говореше на мен. Тъкмо отворих уста и се сетих, че въпросът беше отправен към котарака.
— Уау — отвърна той.
— Съжалявам — каза Хелър, — но щом вече си от Волтарианския флот, ще трябва да свикваш.
Втора глава
Носехме се в пространството сред останките от летящото оръдие. Земята беше течна топка на петдесет хиляди мили от нас.
Хелър включи робота.
— Корки, провери за повреди в корпуса.
— Не биваше да изключвате гласа ми. Можех да ви подсказвам.
Озърнах се. Така и не разбрах откъде се чуваше гласът на робота. Почти като призрак.
— Надлъжните шевове напълно разрушени, двигателите пропукани, боеприпасите…
— Корки, — намеси се Хелър, — не ти говоря за летящото оръдие. Провери собствените ни повреди.
— О, моля за извинение, сър. Въпросът ви не беше достатъчно конкретен… без да ви прозвучи като упрек, сър. Моля да ми посочите дали искате да получите данните устно или като разпечатка на бюрото си в салона отзад.
— О, небеса — въздъхна Хелър, — толкова значителни ли са повредите?
— Сър, още не съм се приспособил към съвместната работа с вас. По някои въпроси трябва да ме насочвате. Длъжен съм да се съобразявам с предпочитанията ви. Програмите ми недвусмислено изискват от мен да се грижа за доброто ви настроение, стига да е възможно. Моля ви, бихте ли ми отговорил? Моят двадесет и втори мозък очаква инструкции.
— Искам и устен отговор, и разпечатка — заповяда Хелър. — Само по-бързо ми съобщи данните.
— Сър, има две малки драскотини на бутащия нос. Едната е дълга 3.4 инча, широка 1/16 от инча. Другата е дълга 2.7 инча и широка 1/8 от инча. Цената на ремонта ще бъде 2.7 кредита.
— Това ли е всичко?
— Ами да, сър, но „Това ли е всичко?“ не изчерпва проблема докрай. Абсорбопокритието е надраскано и лъчите на вражески засичащи устройства могат да се отразят от него. Предлагам да се погрижим за възстановяването му при първа възможност, за да осъществявам целта си да ви опазя от опасности.