Выбрать главу

Така стиснах кутията, че се натроши.

— Нека си изясним нещо веднъж завинаги — продължи Хелър. — Ти подмами моето момиче към смъртта й. Дори нямам желание да вляза в кърмовите помещения на влекача, защото там всичко ще ми напомня за нея. А ти ми досаждаш с дрънканици за дълг и устави. Не прекалявай. Длъжен съм да те отведа, за да бъдеш съден. И уставите забраняват арестантите да бъдат убивани. Грис, само това са причините ти да си още жив. Но не те мразя. За да намразя някой, той трябва поне нещо да представлява. Сега млъквай, защото имам работа.

Студеното, безстрастно презрение в гласа му беше като нож, ровещ из вътрешностите ми. Хрумна ми нова, ужасяваща мисъл. Ако той узнаеше, че аз лично съм убил графиня Крек, дори чувството му за дълг нямаше да го възпре. Досега не бях осъзнал каква голяма опасност ме заплашваше. О, непременно трябваше да се измъкна от сегашното си положение. Смръщих вежди от усилията да се съсредоточа. Беше възможно да не доживея дори до съдебния процес!

Четвърта глава

Хелър заповяда на влекача:

— Наглеждай си часовниците, за да не се сблъскаме случайно с онова нещо навън.

— Да, сър.

Сякаш нещо ме прободе.

— Само по това ли ще следиш да не се сблъскаме? И как ще наблюдаваш Черната дупка с телескопа, щом изкривява пространството и времето?

— В този телескоп има миниатюрна времева камера, а освен това черните дупки излъчват гама-лъчи. Изглеждаш ми много изнервен.

— Така е.

— Добре — безсърдечно каза Хелър. — Може би ще разбереш най-после какво изпитват другите хора заради твоите мръсни номера.

Пренебрегнах поученията му. Другите хора да вървят по дяволите. Почнеш ли да се тревожиш за тях, мястото ти въобще не е в Апарата. А и трудно би живял в борба със съвестта си. Вдигнах глава, за да погледна през илюминаторите пред пилотските кресла. Нищо, освен черно небе и някъде много далеч дребен астероид.

— Сър — обади се влекачът, — според мен трябва да намаля скоростта.

— О, Богове — въздъхнах аз, — точно сега ли реши да се повреди това нещо.

— Сър, желаете ли да записвам забележките на враждебно настроения арестант Грис?

— Запази ги само в оперативната памет — заповяда Хелър. — Той няма да остане дълго с нас, нито пък изобщо в тази Вселена. Намали скоростта плавно.

— Да, сър. Според показанията на моите прибори може би остават само 203.4 мили до черната дупка.

— Добре. Сравнявай показанията с твоя универсален часовник за абсолютното време и спри в мига, когато пресечем времевия пояс.

— Да, сър. Има сигнал от моя 123 мозък относно арестанта Грис. Той предлага решение. Досега този мозък се занимаваше с проблема. Сър, може ли да ви съобщя предложението?

— Я да чуем.

— В съответствие с основната ми цел да ви осигуря безопасност, предложението е следното: Арестантът е извършил тежки престъпления, включително е заповядал да бъдете убит. Моят списък на волтарианските бази не включва база на Блито-3. Можем да се позовем на незнанието си за наличието на офицерско събрание на планетата. Решение на проблема: Щом стигнем до черната дупка, да използваме арестанта за проверка и да го пратим през нея в някоя друга вселена. Очаквам вашето одобрение.

Озъртах се гневно. Дори този влекач се обърна срещу мен! Що за садист! Истинско чудовище!

Идеята си има добри страни — съгласи се Хелър. — Обаче отговорът ми е отрицателен.

— Сър, моля ви да размислите. Излъчваните от него мозъчни вълни показват крайна враждебност. Ако, както сам казахте, на него му предстои да се премести в някоя друга Вселена, не виждам причина да се бавим. Отрицателният ви отговор противоречи на заложената в мен основна цел, следователно е нелогичен.

— Запази предложението, ще го разгледаме друг път. Сега на какво разстояние сме от черната дупка?

— Около тридесет мили, сър.

Секундите се изнизваха една след друга.

— Сър, пригответе се за изместване във времето. Спирам.

Внезапно усетих ужасно разтегляне в тялото си. В мозъка ми сякаш блесна светкавица, сърцето ми пропусна един удар. Същото усещане преживях и при влизането в Дворцовия град. Само как го мразех!

— Сър, черната дупка е на точно три мили от нас. Поддържам разстоянието.

Изправих се. Надничах през илюминаторите, но нищо не виждах.