Котаракът изръмжа.
Пета глава
Хелър се върна в пилотската кабина. Бе се избръснал и изкъпал, бе се и преоблякъл. Все още изглеждаше мрачен и блед, но с възстановени сили.
— Корки, обърна се той към влекача, — не бива цялата маса, която влачим, да ни се изплъзне. Намаляваш ли скоростта?
— Да, сър. Сега задържам черната дупка с притискащ лъч, през последните три часа се движим с отрицателно ускорение.
— Добре — каза Хелър.
Извади от джоба си листче и прочете на влекача поредица от координати и скорости. В този миг с лек ужас осъзнах, че носеше не съвсем обикновени работни дрехи, а цял работен екип на Флота, аленочервеното подсказваше, че предпазва от радиация.
— Нима този кораб е вече просмукан от смъртоносна радиация? — заеквайки, попитах аз.
— Всички маневри ще извършим осемстотин мили над повърхността на планетата — отговори Хелър. — Радиационният пояс, който хората от Земята наричат пояс на Ван Алън, свършва шестстотин мили над повърхността. А ние ще се движим двеста мили по-нагоре, защото там няма никакви изведени в орбита апарати. Но в момента пространството около кораба е доста наситено с излъчване. Затова включих отразяващото покритие и закрих илюминаторите.
— Ей, я почакай — прекъснах го аз. — Сигурно предполагаш, че може да има пролуки, иначе нямаше да облечеш такава дреха. А аз не съм защитен от нищо! Да не искаш да ме направиш стерилен?
— Благодаря, че ми обърна внимание — каза Хелър.
Взе котарака и го отнесе в каютата на първия помощник и когато се върнаха, котаракът бе увит с алено покривало.
— Ти душа нямаш ли! — изръмжах.
— А, не знаех, че си толкова угрижен — отвърна Хелър.
Но все пак ме отвърза от тръбата, отведе ме в една от каютите за инженерите и ми позволи да вляза в тоалетната. Нахрани ме с някакви изсушени аварийни порции, като ги хвърли на масата, сякаш съм куче. Този жест ми подсказа по-ясно от всичко, че животът ми беше в опасност — всеки миг можеше да му хрумне, че е по-добре да ме заколи.
Даде ми еднократен гащеризон за предпазване от радиация. Облякох го, макар и да подозирах, че Хелър е пробил дупчици или е изтъркал защитния слой.
Върна ме в пилотската кабина и пак ме прикова към тръбата. Свих се и се напънах да съставя план за освобождението си.
Той се заприказва с Корки за някакви орбитални вектори, по някое време изключиха главните двигатели „Бъдеще-Минало“ и се чу тихият тътен на помощните.
Последваха още разговори с Корки, изведнъж спря шумът и от помощните двигатели. Настъпи тревожна тишина.
Хелър включи всички обзорни екрани. Земята ми изглеждаше страхотно голяма. Намирахме се над някакъв червеникавокафяв район. Но ми се стори, че картината беше необичайна, като че трептеше.
Хелър пак провери координатите и по появилата се на един от екраните карта намери Лос Анджилис, после Лас Вегас, накрая и Барстоу. Пръстът му се премести на изток до пустинна местност на име Дяволско игрище. Завъртя се към друг екран и го нагласи да показва отблизо мястото точно под нас. Що за нещастна пустиня! Само камъни и пясък. И никакви облаци над нея. Хелър нагласи екрана на още по-близък план. Забелязах скупчени сгради, изглеждаха току-що построени. В центъра на екрана се появи обширна черна плоскост.
Тогава Хелър започна да осъществява замисъла си. Като се ориентираше по екраните, той освободи „чадъра“ от осигурителните въжета. И сякаш вдяваше игла, той прокара притискащ лъч през клетката под купола.
Включи още притискащи и бутащи лъчи, цялата конструкция се измести зад кораба.
Изтласкваше я все по-далече зад кърмата на влекача.
Внезапно устройството трепна. Дръпна се рязко и всички насочени навътре пръти на клетката си застанаха на местата.
— Готово — облекчено въздъхна Хелър.
— Кое е готово? — попитах го.
Нищо не разбирах.
— Поставих черната дупка в средата на клетката, без да пръсна всичко на парчета. Дотук добре, сега да видим дали ще работи и като мотор.
Той придърпа към себе си контролен пулт и започна да натиска бутони по него. По външните краища на прътите се появяваха малките пламъчета на реактивни струи.
— Чудесно — отбеляза Хелър. — Позицията му може да се регулира.
— Как? — попитах го.
— Вграденият сензор се настройва автоматично за предварително зададените координати. Намира се в долния пръстен от тежести. Излишната енергия от черната дупка може да бъде насочвана през прътите и съвсем бавно да придвижва устройството във всяка посока. Трябва да остане в същата точка през следващите няколко милиона години, в стационарна орбита точно над Дяволско игрище.