— А това за какво служи?
— Това е фокусиращо огледало. Енергията от черната дупка се насочва надолу, минава през пръстена на конвертора и се съсредоточава върху енергийния приемник на земната повърхност. Пръстенът от тежести се ориентира по земното притегляне и задържа устройството в нужното положение. — Хелър огледа още веднъж „чадъра“. — Добре. С това приключихме.
Изключи всички лъчи от влекача.
— Корки, прехвърли ни в нормалното време, петстотин мили над повърхността.
— Така ли ще го оставиш тук? — попитах. — Някой може да се блъсне в това.
— Само че никой не се движи тринадесет минути в бъдещето — възрази Хелър. — Поне никой от тази планета. Дори и с телескоп не могат нищо да видят. А и ако някой спътник се натъкне на устройството, не видя ли табелата?
Той посочи екрана.
Наистина имаше табела! Голяма, покриваше цялата обратна страна на купола. Беше на английски:
„Енергия за народа, Инкорпорейтид
Частна собственост
Не пипайте!
ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ“
Преживяхме внезапния блясък и сътресение при скока обратно в нормалното пространство. Винаги съм мразил това.
Сега изображенията на екраните ми се сториха съвсем обикновени. Под нас се простираше Тихият океан. Границата на нощта минаваше на запад от Хавайските острови, значи в Лос Анджелис беше сутрин.
Хелър включи видеофона. Появи се лицето на Изи.
— О, мистър Джет, слава на небесата. Вече се разтревожихме. Надявам се, че не е имало сериозна причина за забавянето.
— А, само се натъкнах на нещо — успокои го Хелър, — но го избутах, където му е мястото. При тебе ли е главният инженер на „Енергия за народа“?
— Да, доктор Фил Ментър е в приемната. Той дори спа там! Толкова се радвам, че сте добре, мистър Джет. Ей сега ще го извикам.
Скоро на екрана се появи мъж с клиновидна брадичка. Изведнъж го познах — присъстваше на курса, изнесен от графиня Крек.
— Феромагнитите на мястото си ли са? — попита го Хелър.
— Да, мистър Джет. Точно според вашия проект.
— Би трябвало вече да са доста горещи — каза Хелър.
Доктор Ментър посегна към телефона до себе си. Явно линията беше включена постоянно, защото не набра никакъв номер. Чуваше се възбуденият глас от слушалката:
— Дяволско игрище, първи наблюдателен пост.
— Горещи ли са феромагнитите? — попита Ментър.
— Исусе Христе, горещи са и още как, шефе. По-горещи не можеше и да бъдат. Цялата „бибипска“ измишльотина изчезна точно според графика. Някой тъпчо беше зарязал до нея камиона си, той също изчезна.
— Много добре — каза Ментор. — Работят ли времевите стъпкови кондензатори?
— Ей сега ще погледна. Толкова се зарадвахме, като изчезнаха феромагнитите…
— Проверете кондензаторите — настоя Ментор.
След малко гласът забърбори оживено:
— Да, сър. Направо потоци от микровълнова енергия! В момента са насочили лъча към небето.
Ментър пак погледна към Хелър.
— Сър, искате ли да проверим нещо друго?
— Не, всичко е наред засега. Нека пак говоря с Изи.
Изи зае мястото пред камерата.
— Много се радвам, че всичко работи, мистър Джет. Поздравявам ви.
— Благодаря. А ти докъде стигна с договорите?
— Е, някои от градските управи са настроени доста недоверчиво, но ще подпишат, щом насочим микровълновата енергия право в електрическите им системи. Мисля, че спокойно можем да започнем работата по изграждането на релейните станции.
— Енергийният поток няма да спре изведнъж, нали?
— Поне не през следващите няколко милиона години — успокои го Хелър. — Значи и в това нямаш проблеми?
— Обикновено делово ежедневие. Мисля, че потребителите ще се радват да плащат по един цент на киловатчас. Определих цена за промишлеността четвърт цент на киловатчас. Обаче има един проблем — как да реинвестираме всичките си печалби, защото енергията нищо не ни струва, имаме само разходи по поддръжката.
— Сигурен съм, че все нещо ще измислиш — каза Хелър.