Трептенето на теглещите лъчи се прибави към тънкия вой на гравитационните компенсатори.
— Втора космическа скорост за Сатурн е равна на двадесет и две мили в секунда — съобщи Корки. — Препоръчвам да извършим маневрата по ускоряването в продължение на половин завъртане на планетата. Това ще ни отнеме пет часа и седем минути.
— Добре — съгласи се Хелър. — Действай.
Двигателите „Бъдеще-Минало“ затътнаха страховито в центъра на кораба.
Хелър гледаше един от екраните, показващ какво ставаше зад кърмата на влекача. Отначало в намиращия се съвсем близо до нас външен пръстен нямаше никакви видими промени. После забелязах пролука, тънка колкото косъм. Секундите се преливаха в минути, а пролуката се разширяваше.
Съвсем полека планетата под нас започна да се отдалечава. Около четвърт час по-късно казах на Хелър:
— Ей, така в пръстена ще остане дупка.
— Ще се запълни — увери ме той. — Относително погледнато, почти нищо не сме взели.
Ха, той само си мислеше, че е нищо. Но цялото небе зад нас сякаш бе запълнено от лед!
— Някой астроном от Земята непременно ще забележи това — подсетих Хелър.
— О, много се съмнявам. А дори и да види какво става, ще помисли, че е заради някоя нова комета.
— Е, поне двамата пилоти-убийци ще видят и ще се сетят каква е истината.
— Прекалено много се безпокоиш — отбеляза Хелър.
— Полумъртъв съм от притеснение — заявих му аз. — Защо не ме пуснеш да легна на някоя койка и да поспя?
Той се престори, че не ме е чул.
Времето се изнизваше. Огромната купчина лед пълзеше все по-надалеч от пръстена и планетата. Двигателите „Бъдеще-Минало“ боботеха.
Влекачът позна. Минаха повече от пет часа, докато изтеглим тази свръхтежест от гравитацията на Сатурн.
Но сега я дърпахме все по-бързо, ледът блестеше ослепително бял в светлината на далечното слънце, рязко очертан на фона на черния космос.
Хелър и влекачът изчисляваха курса към Земята.
Каквито и други грижи да имах, един факт ми беше ужасяващо ясен. Второто летящо оръдие нямаше как да ни пропусне. Пилотите-убийци ни чакаха.
Осма глава
Гигантските времеви двигатели „Бъдеще-Минало“ запълваха с грохота си дребния корпус на влекача, теглещите мотори виеха. Милиарди тонове сребрист лед прелитаха милиони мили през мастиленочерното пространство. В един момент от пътешествието достигнахме половината скорост на светлината. После влекачът се завъртя и започна да забавя. Сега отново бяхме обърнати с кърмата към ледените парчета, изминали почти цялото разстояние, но все още бяхме далеч извън орбитата на земната Луна.
Хелър усърдно изчисляваше разни неща като въртенето на Земята около оста й и координатите й спрямо Слънцето. Два-три пъти се наложи да променя по малко скоростта, накрая остана доволен от курса на сближаване с планетата.
Земята вече беше не само една от ярките светлинни точки в небето, а започваше да придобива форма. Ясно виждах границата между деня и нощта по повърхността й.
Хелър изчака, докато намалихме разстоянието до около четирикратния радиус на въртене на Луната, тогава остави настрани изчисленията си. Ние и ледът все още летяхме с твърде висока скорост, според мен.
— Корки, провери тези изчисления — Хелър му ги продиктува. — Как ти се струва?
— Сър, цялата тази маса ще удари по северния полюс на планетата под ъгъл тридесет и три градуса, в южна посока по меридиан 36.5 градуса. Чрез жироскопна прецесия ударът леко ще измести въртенето на вътрешното планетарно ядро и магнитните полюси ще се ориентират по-близо до оста на въртене.
— Какво е заключението ти за крайния резултат? — продължи Хелър.
— Ще бъде отстранено движението на южния полюс из моретата и предотвратено наводняването на цели континенти. Има и неприятна вероятност — да улучим някои бели мечки.
— Благодаря. Моля те отново да провериш последните маневри.
— Ами сър, според мен ще трябва още веднъж леко да натиснем леда надолу, точно преди да го пуснем при навлизането му в атмосферата. Иначе плътните въздушни слоеве може да смекчат нежелателно удара. Какво ще предприемем относно белите мечки, сър? Да излъча ли предупреждение?
— Те и без това са измрели — увери го Хелър. — На северния полюс няма никакви заслужаващи внимание форми на живот.