— Благодаря, сър. Ще нанеса поправка в наличните данни. Сър, моят 124-ти мозък подава алармен сигнал. Точно пред нас се наблюдават магнитни смущения, на около половин милион мили от планетата. Изображението е на тринадесети екран.
Точно така си беше! Смущенията личаха ясно.
ЛЕТЯЩОТО ОРЪДИЕ!
Бе се издигнало далеч над Земята, за да ни пресрещне.
— Да гръмнат дано — пожела им Хелър. — Не ги очаквах толкова скоро. — Взе микрофон и заговори в него: — Викам кораба на Апарата.
Никакъв отговор. Хелър провери дали наистина предава на вълната, използвана от корабите на Апарата.
— Тук е Влекач Едно, „Принц Кавкалсия“, зачислен към Външното управление. Тегля товар. Не желая да ми пречите.
Никакъв отговор. Хелър опита отново:
— Кораб на Апарата, тук е Джетеро Хелър, Ранг X, от Волтарианския флот, изпълнявам заповеди на Великия съвет. Нареждам ви да се отклоните от сегашния си курс и да не пречите на обработката на товара.
Никакъв отговор! А би трябвало да му се обадят. Ние се връщахме към планетата, а нали пилотите-убийци трябваше да предотвратят само нашето бягство.
Изведнъж в съзнанието ми изплува увереността, че пилотите-убийци също са получили заповед да ликвидират Хелър!
Летящото оръдие летеше неотклонно към нас.
— Ох, гръм и мълния! — възкликна Хелър. — Не мога точно сега да зарежа този товар! Двамата смахнати слабоумници ще предизвикат катастрофа!
Остави микрофона. Превключи всичко на ръчно управление. Очаквах да се освободи от ледената грамада, за да избягаме.
Но той не го направи! Този упорит кретен искаше да осъществи докрай проекта си!
И нямахме никакво оръжие!
Смъртоносният кораб много бързо нарастваше на нашите екрани. Хелър дръпна лоста за откриване на илюминаторите. Ето го и летящото оръдие! Леко вляво от носа на влекача. Виждаше се добре и с просто око — пилотите-убийци най-пренебрежително бяха забравили да изключат сребристото покритие на своя кораб.
За тях сигурно бяхме невидими, освен по предизвиканите магнитни смущения в пространството. Но теглените от влекача ледени парчета издаваха къде бяхме.
Хелър се пресегна към плочите на тавана, завъртя регулатор и натисна бутон. Не можех и да си представя какво правеше. Нямахме оръдия.
Внезапно на хиляда ярда пред нас се появи още един кораб!
Стъписах се.
Изглеждаше същински близнак на Влекач Едно!
Значи затова бе поставил второто устройство до лазерното оръдие!
Очевидно представляваше генератор на електронни илюзии, толкова често използван на Волтар при празненства и представления.
Но за пилотите-убийци влекачът просто бе включил сребристото си покритие.
Летящото оръдие се завъртя.
ИЗСТРЕЛ!
Високо над илюзията.
ВТОРИ ИЗСТРЕЛ!
Този път мина отдолу.
ТРЕТИ ИЗСТРЕЛ!
И точно в средата на несъществуващия влекач изригнаха пламъци!
Хелър натисна превключвател. Илюзията изчезна.
Затаил дъх, аз се вкопчих в надеждата, че се отървахме.
Ако късметът беше на наша страна, летящото оръдие щеше да се завърти към повърхността на планетата, а пилотите-убийци щяха да останат доволни от добре свършената работа.
Моля ви, махайте се, молех ги безгласно. Моля ви, позволете да бъдете измамени и ни оставете на мира.
Но в следващия миг долових какво не беше наред. Старшият пилот явно забеляза, че след изстрела не се разхвърчаха никакви парчета! Или сам се е сетил, или приборите са му подсказали, че не е стрелял по истинската мишена.
Сега завърташе кораба и макар да беше на десет мили от нас, струваше ми се, че можех да надникна в дулото на грамадното оръдие. Пак беше засякъл излъчваните от влекача смущения!
БЛЯСЪК!
Влекачът се разтресе.
УЛУЧИХА НИ!
Внезапно двигателите „Бъдеще-Мйнало“ запищяха пронизително.
Сякаш бяхме изхвърлено от прашка камъче!
Въртяхме се неспирно в пространството.
Обади се Корки:
— Повреда! Повреда! Нашите дърпащи мотори не работят! Загубихме контакт с товара!
Далечната повърхност на планетата сякаш ни връхлиташе.
Хелър рязко изключи главните двигатели и бутна докрай регулаторите на планетарните.