Хелър не помръдна. Гледаше полюса на Земята и устремно доближаващата го ледена грамада.
— О, Богове — въздъхна той.
Огромната, блестяща ледена маса сякаш изяждаше лакомо разстоянието. Оставаха й някакви си сто хиляди мили. Ние летяхме зад нея. Нашите прибори показваха скорост триста мили в секунда, значи ледът изминаваше всяка минута по осемнадесет хиляди мили. Един от часовниците отброяваше оставащото до сблъсъка време — 5.55 минути.
Хелър пак въздъхна дълбоко. Погледна леда. Погледна и повърхността на планетата. Изви очи към контролното табло.
— Е, добре поне, че го спряхме малко — каза той. — Повече нищо не мога да направя.
Той посегна към регулаторите и влекачът се отклони встрани.
Но ледът продължи към целта. Доближаваше под ъгъл точка, доста отдалечена от полюса.
Щеше да удари почти по допирателна линия, но ударът пак щеше да бъде страшен.
Секундите се влачеха, но все пак се събираха в минути.
Знаех, че всички телевизионни програми направо са побеснели. Искаше ми се Хелър да включи малкия телевизор. Непременно са забелязали връхлитащото бедствие през последния час. Сигурно всяка минута излъчваха съобщения за внезапно появилата се „комета“. Вече всеки можеше да я види в небето над Канада, вероятно дори и над северните райони на Англия.
Бесният устрем на милиардите тонове лед надвишаваше около петнадесет пъти скоростта на обикновените метеорити. И вече нямаше никакво съмнение, че не е насочен към северния полюс! Щеше да удари встрани и под ъгъл.
Швеция и Финландия? Не, оставаха малко вдясно.
Щеше да удари в осветената половина от земното кълбо. И то по сушата, а не в океана.
Хелър следваше отдалеч доскорошния ни товар.
Ледената маса нахлу в горните слоеве на атмосферата. Съпротивлението на въздуха започна да променя формата й. Но вече беше късно.
Прелетя над Финландия.
И като че започна да се разтваря във ветрило.
Точно пред ледения поток виждах голямо езеро — синьо петно в кафявата суша на Русия. Някои от парчетата щяха да паднат в езерото.
Както висяхме горе, струваше ми се, че последните мили бяха изминати мъчително бавно.
УДАР!
Невероятен блясък като от мълния!
Само секунда по-късно ледените парчета се пръснаха още по-нашироко, заедно с пометената от езерото вода.
И цялата ледена маса продължаваше напред като острието на коса!
Изравняваше всичко по пътя си.
МОСКВА!
В един миг виждах град долу.
В следващия имаше само хаос.
А острието фучеше напред.
Кипящи облаци продължаваха на юг и постепенно се укротяваха.
Прахът и парчетиите слягаха към земята.
Тогава забелязах още нещо.
Част от отскочилите парчета бяха смазали Ленинград.
Това, което преди малко представляваше европейската част на Русия, сега беше равна пустош!
Цял един народ вече не съществуваше!
Изстенах.
Край на печалбите от урана за Роксентър, сега вече нямаше никаква опасност от атомна война!
О, Богове, сега вече загазих!
Част шестдесет и четвърта
Първа глава
Ако сега се върнех у дома, щом Ломбар чуеше за случилото се, щеше да ме ликвидира.
Вече никакви съмнения за това не можеше да има. Ако някога ми се е налагало да бъда изключително умен и да мисля бързо, беше СЕГА, СЕГА, СЕГА!
Хелър седеше в пилотското кресло и май се беше унесъл в молитва.
Реехме се около триста мили над Русия. От тази точка можех да видя Турция до южния хоризонт.
Изведнъж ме осени идея. Най-после!
— О, Боже на народите — промълви Хелър, — прости ми.
Незабавно се възползвах от настроението му, макар и въобще да не можех да проумея защо някой трябва да съжалява, че е премахнал стотина милиона отрепки.
— Влекачът е повреден — напомних му. — Не можеш да се отправиш веднага към Волтар.
— Повредено е само оборудването за маневриране с товар — възрази Хелър. — Вероятно ще успея да стигна до там.