Яростните пламъци опипваха все по-навътре в тунела. Хелър изпълзя по-нагоре и ме издърпа.
После направи нещо странно. Бръкна в чантата си и извади две маски. Сложи едната на лицето ми, другата нагласи на своето. Газови маски? Но защо?
Пак взе устройството. Натисна последните три лостчета.
През оглушителната шумотевица от бластерите различих няколко приглушени взрива.
Стените не паднаха. Стрелбата продължаваше. Какво ли направи Хелър?
След малко видях кълба бял дим в частта на хангара, която можех да огледам.
Хората се разкашляха. Фахт Бей се присъедини към тях от високоговорителите.
Някой изпищя:
— Опиум!
Стрелбата спря.
Тропот от стъпките на опитващи се да избягат хора. В тунела нахлу бяла мъгла.
Пещерите за складиране на опиум! Хелър бе поставил запалителни бомби в тях миналата есен. Горяха безбройни тонове наркотик.
Електронната илюзия, служеща за покрив на хангара, не пропускаше чист въздух. Нали видях как Хелър я провери!
Целият хангар бе препълнен с мощен наркотик — ОПИУМЕН ДИМ!
Чувах как бягащите падаха на пода.
После чувах само пращенето на горящите запаси в складовете.
Хелър ме бутна напред.
Виждах телата на персонала през сънотворната мъгла. Бяха проснати навсякъде, изтървали оръжията си.
Хелър заповяда:
— Заведи ме в килията.
Още имах шансове. Опипах ножа през якето и се замислих как да подлъжа Хелър, за да изскоча зад гърба му.
Шеста глава
Моята блестяща идея да го подмамя към трупа на графиня Крек беше на път да се осъществи.
Минахме през виещите се бели кълба дим в хангара, насочихме се към коридорите с килиите. Показвах откъде да завием, но въпреки това Хелър все ме буташе напред.
Стигнахме до края на най-дългия коридор. Шпионката на вратата беше закрита и аз се пречках на Хелър, за да не надникне. Знаех точно какво исках да направя. Незабележимо опипах скрития в якето нож. Колкото и зле да се чувствах, все пак можех да го измъкна светкавично и да го забия в гърба на Хелър, стига да му изскоча отзад. И знаех, че на Хелър му предстои да преживее нов тежък шок.
Набрах комбинацията на ключалката. Открехнах вратата едва-едва, колкото да промуша ръката си и да отключа решетката.
Килията беше осветена съвсем слабо. По пода бяха пръснати парчета от повечето светлинни плочи.
Отворих решетката и отстъпих назад, като рязко отворих и външната врата.
Сега вече бях зад Хелър!
А той веднага влезе в килията.
Стори ми се, че през тавана проникваше ярък слънчев лъч. И под него лежеше нещо тъмно.
Хелър направи четири крачки навътре. Спря и погледна надолу.
Гърбът му беше чудесна мишена!
Ръката ми се прокрадна към дръжката на ножа. Безшумно влязох в килията.
Вдигнах ножа, за да забия острието до гръбнака на Хелър.
БАМ!
Нещо ме удари по главата!
Завъртях се както падах.
Тежка книга отново се стовари върху главата ми.
Срещнах погледа на извънредно разгневената графиня Крек!
Книгата още веднъж ме прасна и загубих съзнание.
Опомних се след няколко минути. В ръката ми нямаше нож, а китките ми бяха стегнати болезнено зад гърба, вероятно с тел.
Хелър седеше на леглото и плачеше!
Графинята беше коленичила пред него, галеше косата му и стискаше едната му ръка.
— Знаех, че ще дойдеш — каза тя. — Когато чух стрелбата, бях сигурна, че моят Джетеро идва.
Той се опита да говори, но от устата му не се чу нито дума.
Газовата маска бе свалена от лицето ми. С облекчение видях, че вратата е затворена. Килията имаше собствена система за подмяна на въздуха.
Накрая Хелър промълви:
— Мислех, че си мъртва. Тези няколко дни бяха най-страшните в живота ми. И когато той ми каза, че си жива, дори не посмях да му повярвам.
Двамата пак се разплакаха и се вкопчиха един в друг.