— Това задоволява ли ви?
Фахт Бей и другите кимнаха.
— И така — продължи Хелър, оказа се, че тази база не е включена в списъците. Следователно тя не съществува. Какво се случва тук, известно е само на Апарата, но между всичко останало е имало и участие в противозаконна контрабанда. Разполагам с доказателства, че изпращате на Волтар опиум, хероин и амфетамини. Аз прекратявам тези доставки.
— Не можете! — заяви Фахт Бей.
— О, мога и още как — увери го Хелър. — След като прецених положението и като офицер от Флота, отговорен за спазването на законите на Негово Величество, конфискувам цялата база в полза на Волтарианския флот.
— Шефът на Апарата ще ни ликвидира! — възкликна Фахт Бей.
Хелър насочи бластера към лицата им.
— Мисля, че когато се върна на Волтар, там ще настъпят някои промени. Но и да не успея, винаги можете да кажете, че съм ви принудил със заплаха да употребя сила.
Офицерите нервно се вгледаха в оръжието.
— Целият волтариански персонал, намиращ се на Земята — продължи Хелър, от този момент е прехвърлен на служба във Флота със същите рангове и длъжности. И ще получавате флотски заплати.
Офицерите се оживиха. Хората от Апарата не получаваха почти нищо в сравнение с Флота.
— Значи и аз ще имам заплата? — попита Прахд, още стиснал в ръка кислородната маска.
— Ти също — обеща Хелър.
О, Богове, каква бъркотия предизвикваше! Нали Прахд официално беше мъртъв! А и повечето от останалите бяха лишени от всякакви права като осъдени престъпници!
— Известно ли ви е — намеси се Фахт Бей, — че повечето от нас не съществуват от гледна точка на законите?
— Подозирах, че е така. Но според уставите на Флота, Имперските офицери, действащи самостоятелно в още незавоювани райони, могат да наемат и зачисляват на служба екипажи с всякакъв състав, като ги амнистират напълно. Гражданските ви права ще бъдат възстановени.
Зяпнаха го с отворени уста, после започнаха да се споглеждат помежду си. Внезапно Фахт Бей изви глава към мен.
— Това нали не се отнася за него?
— В никакъв случай — увери го Хелър.
— А какво ще стане с него? — настояваше Фахт Бей. — Той заложи тази база. Виновен е за безброй престъпления. Няма да му се размине ей така, нали?
— Ще го отведа на Волтар, за да го съдят — каза Хелър. Посочи Утанч/Педалов. — Ще взема показания от тази твар и като прибавим всичко останало, което е извършил, не ми се вярва съдът дълго да умува как да постъпи със Солтан Грис.
Те изведнъж се развикаха весело, дори изтръшканите на пода техни подчинени надаваха радостни крясъци. Хангарът едва не се разтресе от това оживление.
Накрая Фахт Бей огледа всички и викна:
— Да приемем ли предложението му?
Олелията стана оглушителна!
— Развържете ни по-бързо, за да си свършим работата! — възкликна Фахт Бей. — Трябва да почистим това място, за да е достойно за Флота!
Побеснях. Предатели! Отрепки! След всичко, което направих за тях!
Но аз щях да се смея последен. Никой от тези нещастни глупаци не знаеше, че сега Ломбар контролираше Волтар.
Засега ще си играя ролята. Ще се преструвам на напълно съкрушен. Дори ще им покажа, че съм готов да сътруднича.
За направеното от Хелър не можеше да има прошка. Тези типове си въобразяваха, че са ме арестували. Всъщност те бяха мои арестанти.
Щях да наглася всичко така, че да заведа право към смъртта му този Имперски офицер, на който толкова тъпо се възхищаваха. Скоро след това и те щяха да си получат заслуженото! Позволиха си да предадат Ломбар Хист, който държеше Волтар в ръцете си.
Осма глава
Малко преди зазоряване Хелър излезе до полето, издигна влекача и го спусна в хангара през електронната илюзия.
Въпреки теснотията на хангара, той успя да го приземи водоравно в единия край.
Котаракът чу гласа на графиня Крек и излетя през въздушния шлюз като управляема ракета. Мяукаше ужасно. По това време графиня Крек ме охраняваше. Котаракът се блъсна в корема й, тя го поздрави и започна да го чеше, изобщо престана да ми обръща внимание. Но нямаше как да се възползвам от това. Бях вързан за стола.
Разиграващата се наоколо сцена ме отвращаваше. Всички екипи на базата се мотаеха из хангара и чакаха кацането на влекача. Дотогава не се бях замислял, че те до един са изгнаници, осъдени за всякакви престъпления и обречени да прекарат тук остатъка от живота си. Дочувах подмятания от рода на „Помисли само, пак ще видим Модон“, „Представи си, отново ще се разхождам из градовете на Флистен, без да се крия“. Отвсякъде до ушите ми стигаше общата въздишка — „О, нима ще можем да се върнем у дома!“