— Слушай — възразих, — това е невъзможно. Не е минало достатъчно време.
— Роди се малко преждевременно — каза тя. — Я го виж.
Бебето си беше напълно оформено.
Примигнах. Очите ми са кафяви. Косата ми е кестенява. Очите на сестра Билдирджин са черни, както и косата.
НО ДЕТЕТО ИМАШЕ ЯРКОЗЕЛЕНИ ОЧИ!
И коса с цвят на слама.
ДОРИ В ЛИЦЕТО ПРИЛИЧАШЕ НА ПРАХД!
Изръмжах:
— Трябва да си го заченала още в първата нощ след пристигането на доктора тук! — Тя се усмихна загадъчно.
Е, и така можеше да стане, ако не беше отказал да му плащаш.
Изпъшках. Прахд ми връщаше тъпкано за всичко.
— И както потръгнаха нещата — продължи сестра Билдирджин, — твоят син ще бъде доста богат, когато решиш честно да платиш откупа за мен и наредиш на банката да преведе парите.
— Първо ще се срещнем в ада! — изревах аз.
Бебето се разрева. Котаракът ме одраска.
Сестра Билдирджин многозначително сведе поглед към слабините ми.
— Май ще трябва да посъветвам доктор Мохамед да ти направи още една малка операция.
Свих се от уплаха. Разбрах за какво намекваше. Щяха да ме превърнат в евнух!
— Добре де — излъгах, — ще се погрижа за плащането.
Но точно в този миг добавих още една точка към плана си. Прибирам се вкъщи и връчвам Хелър и — Крек на Ломбар. После се връщам тук и оправям всички поразии, които причини Хелър с неговата евтина енергия. Накрая, за десерт, грижливо уреждам страшна смърт за всеки турчин, свързан с тази болница и с базата! Включително за сестра Билдирджин и нейното „бибипско“ бебе!
Девета глава
Прекарах тежка безсънна нощ. Двама стражи от базата смениха котарака. Просто седяха с пушки на коленете, гледаха ме и нищо не казваха.
Младият доктор Прахд Битълстифендър, същият доктор Мохамед Ататюрк, влезе в стаята. Носеше табла с инструменти. Посочи на стражите да излязат и те застанаха отвън.
Прахд затвори плътно вратата, след което каза най-възмутителното нещо, което съм чувал през живота си:
— Аз съм ваш приятел.
Изсъсках. Ако не бях вързан, щях да му откъсна гръкляна!
— Хайде, не се вълнувайте толкова — посъветва ме Прахд. — И без това прекарах ден и половина в изтощителни занимания. Нямате представа колко се нервира човек, ако трябва да оперира с насочен към него бластер.
— И кой е допуснал грешката да не те застреля? — заядох го аз.
— Хайде да не се държим толкова враждебно, бива ли? Имперският офицер Хелър почти бе опрял грамаден ръчен бластер в главата ми, докато отстранявах двете следящи устройства от главата на графиня Крек, а когато тя се възстанови, стоеше с пушка в ръце, докато оперирах него. Сега вече нямат чужди тела в главите си. Доволен съм. Да знаете, те са много приятни хора, за разлика от някои други мои познати.
— И защо изведнъж си станал мой приятел? — свирепо попитах аз.
Прахд не ми отговори.
Разкопча един от ремъците и премести ръката ми, за да огледа ребрата. Провери превръзките на раните ми. После инжектира заздравяващ разтвор. Все едно ми вля течен огън!
Отново нагласи превръзките и закопча ремъка. Чак тогава ме погледна.
— Има всякакви приятелства — отвърна Прахд. — Тази сутрин ви спестих още много неприятности.
— Едва ли мога да закъсам повече, отколкото в момента! — изчегърта гласът ми.
— О, според мен е напълно възможно — каза Прахд.
Погледът му не предвещаваше нищо добро за мен.
— Помните ли, че сложих нещо в костта на черепа ви по ваша молба? — подхвана докторът.
Напрегнах се.
— Е, тогава не ми казахте какво е то. Но у мен не остана никакво съмнение, че не искате никой да знае за операцията.
Изпотих се. Говореше за прекъсвача, който пречеше на всеки хипношлем в базата да ми въздейства.
Без този прекъсвач щях да съм като глина в ръцете на графиня Крек!
— Те ме разпитваха — продължи Прахд. — Искаха да знаят дали съм присаждал още някакви устройства на когото и да било. Чуйте ме добре — вчера сте дал още едно лъжливо обещание на сестра Билдирджин. Не вярвам, че имате намерение да преведете пари за здравните фондове или откупа. Дори не вярвам да възстановите джамията, която взривихте.