— Ти ми говориш за милиони долари! — изръмжах насреща му.
— Не, говоря за онова нещо в черепа ви. Нали разбирате, не споменах за това пред офицер Хелър и графиня Крек.
— Изнудвач! — креснах аз. — Прасе такова!
— Е, с каквито се събереш, такъв ставаш, нали? — отбеляза Прахд, докато прибираше инструментите си. — Иначе казано — доста научих, докато работих за Апарата. Вие бяхте чудесен учител.
— Значи няма да им споменеш за онова нещо в главата ми, стига аз да…
— Стига да си изпълните задълженията — довърши Прахд. — Честно казано, нямам представа какво е устройството. Но вас познавам твърде добре. Затова ще продължа да ви прикривам под предлог, че спазвам професионалната тайна. Офицер Хелър искрено се стреми да оправи бъркотията, която направихте, а щом вече съм лекар от Флота, мой дълг е да му помагам с всички сили.
Зелените му очи гледаха толкова невинно, че бих го удушил веднага, стига да можех.
— Значи няма да му кажеш! — изсъсках.
— Значи няма да му кажа — съгласи се Прахд. — А вие поне веднъж ще спазите обещанията си. Така за всички ще е по-добре. Споразумяхме ли се?
Не можех да говоря, защото зъбите ми скърцаха.
Но успях да кимна.
Прахд си отиде доволен.
Мрачният ден се точеше безкрайно. В ранния следобед стана още по-лошо — една пойна птичка се настани в храстите пред прозореца и най-безгрижно записука. Знаеше, че съм вътре и го правеше напук.
После ме връхлетя поредното злощастие.
ГРАФИНЯ КРЕК!
Влезе преливаща от жизненост, с модерна прическа, с бледосин тоалет, подхождащ на цвета на очите й. Съвършенството се нарушаваше само от лепенката на челото. Не бе обула подкованите си ботуши, но пък носеше кутия.
Стражите излязоха, а тя остави кутията до краката ми на леглото.
— Съвсем новичък е — каза тя. — Специално за тебе.
Извади хипношлем и се зае да го проверява.
Това беше първото доказателство, че Прахд наистина бе премълчал за устройството, което присади в главата ми, иначе Хелър щеше да се сети за какво служи. Нали вече видя загадъчно включилия се алармен сигнал във влекача. А щом графинята се канеше да нахлупи хипношлема на главата ми, несъмнено нямаше представа, че не може да ми въздейства. Прекъсвачът в черепа ме предпазваше от хипноза.
Тя дори не си направи труда да ми обяснява, просто сложи шлема на главата ми и го включи.
— Сън, сън, сладък сън — каза тя.
Затворих очи и се престорих, че шлемът работи.
— А сега, Солтан, отговаряй искрено на въпросите ми. Какво стана с внушенията от миналата година да не причиняваш вреда на Джетеро?
Знаех как да я изиграя. Промърморих:
— Шарлатанинът.
— Разкажи ми всичко.
— Беше ми зле и отидох при един лекар от бордеите. Той ми обясни, че съм бил подложен на внушения, откри какви са те и ги премахна.
— Аха — промълви графиня Крек. — А защо беше способен да причиняваш зло и на мен?
— Стараех се да не правя почти нищо. Освен това ви спасих от самолета, който терористите взривиха.
Дори не смеех да примижа, за да видя изражението й. Последва дълго мълчание.
— Добре — рече най-сетне тя.
Едва сдържах ликуването си. Тя се хвана на въдицата!
— Сега ме слушай внимателно. Всичко, което хипнотизаторът ти е казал, не е вярно. Вече ще внимаваш много да не правиш нищо лошо на Джетеро или на мен. Ще споделяш с нас всичко, което според тебе ще ни помотае. Ако не ме послушаш, ще се чувстваш ужасно и главата ще те заболи непоносимо. Разбра ли?
— Да — глухо отвърнах аз.
— Освен това не бива да бягаш от нас. Ако се опиташ, ще усетиш, че краката ти изгарят в пламъци. Разбра ли?
— Да.
— Виж какво, Джетеро е толкова добър, че полага усилия да оправи нещата, които си причинил на тази планета. Аз ти заповядвам недвусмислено да изпълняваш всичко, което той ти каже. Разбра ли?
— Да — потвърдих, но това никак не ми хареса.
Ако започна да упорствам, тя ще се сети, че хипношлемът не ми е подействал.
— Ако не го послушаш, веднага ще усетиш напъни за повръщане. Разбра ли?
— Да отговорих, но вече кипях от яд.
Да я „бибипам“! Тя ме напъха в капан!
— Когато се събудиш, ще се почувстваш много по-добре. Ще изпитваш силно желание да помотаеш на Джетеро в опитите му да те върне към нормалния живот. Сега ще забравиш, че аз съм ти внушила това и ще бъдеш уверен, че това са собствените ти мисли. Твоите рани ще заздравеят бързо. Когато се събудиш, ще помниш, че точно заради тях съм те подложила на хипноза. Раните ще заздравеят бързо. Ще ми благодариш, че съм ти помогнала. Разбра ли?