— Да.
Тя изключи шлема и го махна от главата ми.
— Събуди се.
Грижливо овладях гласа си, за да не проличи бушуващата в мен ярост.
— Благодаря, че ми помогнахте.
Тя прибра шлема в кутията и излезе.
Дълги минути не можех да спра псувните, изливащи се от устата ми. Хвана ме в капан! Бях принуден да се подчинявам на Джетеро Хелър, иначе двамата щяха да се досетят, че шлемът не е работил и бързо щяха да ме превърнат в обезобразен труп.
Всички се бяха обърнали срещу мен. Прахд, базата, хората в Турция, дори пойната птичка пред прозореца.
Свирепо се заклех пред всеки Бог, за който бях чувал, включително Исус Христос, че ще си уредя сметките с всички и с всеки поотделно!
Въобразяваха си, че съм напълно безпомощен. Но не подозираха, че можех да си послужа с цялата мощ на Волтарианската конфедерация, стига само Хелър и Крек да ме отведат у дома.
Въртях се и се гърчех до късно през нощта. И през тези мрачни часове стигнах до решение. Докато сме още на тази планета, ще напрегна докрай хитростта си. Ще се преструвам, че изпълнявам всяка заповед на Хелър. Само се надявах да не прекалява.
Трябваше да направя всичко възможно, за да го върна на Волтар.
О, ако знаех само на какви страдания щеше да ме подложи на другия ден! Предстоеше ми да се уверя, че всичко лошо, което съм мислил за него, е било самата истина!
Част шестдесет и пета
Първа глава
През прозореца видях, че беше още ранно юнско утро, но ме събудиха и измъкнаха от леглото.
Никой нищо не ми казваше, затова прозрях, че не ми мислеха доброто.
И Хелър беше в стаята. Носеше елегантна панамена шапка, лек делови костюм от мек плат, синя копринена риза и тъмносиня вратовръзка на ситни бели точици. По кройката на сакото му веднага познах, че отзад на колана си е закачил кобур с пистолет. В ръката си стискаше дръжката на сиво куфарче. Стоеше и наблюдаваше.
Двама стражи и една сестра ме обличаха. Бяха донесли строг тъмносин костюм от моя гардероб. Аз протестирах.
— Това е жестоко. Ранен съм и имам нужда от почивка!
Казвах го за трети път, но те пак не ме чуха.
Щом свършиха, избутаха ме в коридора. Хелър ме хвана за ръката и ме повлече.
Във фоайето забелязах Фахт Бей, също облечен в европейски дрехи. Дори не ме поздрави.
Хелър ме тласна към изхода.
Щом излязох на площадката, спрях като прикован.
До стълбата беше паркиран моя „Даймлер-Бенц“ с червените орли на вратите!
— Значи ми отне и колата! — възкликнах.
Хелър мълчаливо ме накара да седна отзад.
Извъртях се и погледнах през задното стъкло. Двамата стражи и Фахт Бей се качиха в кола на базата, която не се набиваше в очи.
Хелър се настани до мен. Тогава се случи нещо, от което побеснях. Двамата мошеници Терс и Ахмед седяха отпред. Ахмед се обърна към нас и намигна на Хелър!
Този тип въобще не заслужава прошка! — рязко казах аз. — Моята вина за смутовете в района не може и да се сравнява с неговата! Той изнасилваше жените! Той дори внедри руския шпионин!
— Вече обсъдихме това — заяви Хелър. — Ти си издавал заповедите.
Тази несправедливост ми подейства като удар на камшик. Както и да е. Щях да разкажа всичко на Ломбар и той щеше да се погрижи за разстрела на Ахмед.
Излязохме на главния път. Другата кола ни следваше.
— Къде отиваме? — настойчиво попитах аз.
— Както научих, твърде много поразии си направил тук — каза Хелър. — Към доста села имаш дълг, който наричат „кафара“. Освен това им дължиш построяването на нова джамия. Подписал си разни документи, включително нареждане за изплащането на откуп, отхвърлено от „Пиастра Банкасъ“. Управителят на местния клон твърди, че никой не може да разнищи финансовото ти положение. Затова ще посетим човека, който вероятно ще се справи с това — Мудур Зенгин.
Свлякох се надолу по седалката. Най-малко от всичко бих искал да застана срещу Мудур Зенгин. Нали Тийни каза, че страшно ми е ядосан.
Настроението ми съвсем помръкна. Не можех да обмислям пътища за бягство, защото умът ми бе зает с главоблъсканицата какво да обясня на Зенгин. След всички плащания, свързани с мен, сигурно дължах на банката му цяло състояние.