— Тук съм — обади се графиня Крек от екрана.
— Задвижихме всичко — увери я Хелър. — Сложи хипношлем на онзи руски шпионин и го накарай да признае, че е фалшифицирал ипотеката. Помоли неколцина от местните турци да подпишат самопризнанията като свидетели. Върни шпионина в килията, за да вземем от него още показания за престъпленията на Грис, след това ми изпрати самопризнанията във вид на официален документ. После сложи шлема на онзи чернобрадия, внуши му да забрави за съществуването на базата и му обещай, че „Греб-Манхатън“ ще бъде съдена за криминални престъпления, ако упорства. Всичко ли ти е ясно?
— Да, мили — отвърна графиня Крек.
Бях късметлия. Те също. Не бях в базата, иначе устройството в главата ми щеше да пречи на хипношлемовете. Пак ми се размина на косъм. Всички мои планове за бъдещето се опираха на тази тайна.
Фахт Бей бе намерил приличен ресторант и дойде да заведе Хелър на обяд. Оставиха ме със стражите в колата на базата да предъвквам купен от някоя сергия боклук.
Хелър и Фахт Бей се върнаха около един и половина. Хелър влезе в моя „Даймлер-Бенц“ и откъсна листовете с показанията, изпратени от Крек по видеофона, после поговори малко с нея.
Хелър пак ме поведе пред себе си към банката. Но не се качихме горе в офиса. Поехме към подземието с личните сейфове. Опитвах да се съпротивлявам. Нали имах намерение да се върна на тази планета, окъпан в блясъка на славата. Не исках пак да броя всеки цент!
Застанахме пред чиновника и пазача.
— Иска да си вземе кутията от сейфа — заяви Хелър.
Те ми подадоха регистрационната карта, за да подпиша.
Никога не съм усещал ръката си толкова вдървена. Сложех ли подписа си, щях да бъда разорен!
Хелър ме наблюдаваше с любопитство. Дали подозираше, че не бях засегнат от внушенията? Животът ми зависеше от запазването на тайната.
— Хайде, подписвай! — подкани ме Хелър.
Твърде болезнено преживяване. Налагаше се да подпиша картата.
Чиновникът набра банковата част от комбинацията и излезе. Пазачът застана до нас, следеше ни внимателно. Набрах своята част от комбинацията. Взех кутията и рязко вдигнах капака.
Ах, тези прекрасни златни сертификати!
Но Хелър ме избута и посегна. Взе хартията, оставена най-отгоре. Беше разписката за златото. Прочете я.
— Аха! — изрече той. — Контрабандно злато от Волтар! Отбелязано е, че липсват всякакви обозначения и печати за пробата. Също като онези кюлчета във влекача. Това ми дава право, като офицер от Флота, да конфискувам парите. А и тази разписка ще изглежда чудесно, когато те съдят.
Прибра листчето в джоба си. Прилоша ми.
Той изпразни кутията. Преброи сертификатите набързо. Подсвирна.
— Почти четвърт милиард долара! Значи затова офицерите от Апарата не мрънкат за жалките си заплати. Контрабанда на наркотици, нелегални пратки злато…
— Нали и ти се опитваше да въртиш пари! — изръмжах аз.
— Да, но точно в това е разликата — с каква цел ги въртях. Ако се съди по описанието на кюлчетата, произхождат от Промишления град на Волтар. Но не бива да се заяждам с тебе, Солтан. Ти току-що ни помогна да решим цял куп проблеми.
Обмислях дали да грабна сертификатите и да си плюя на петите. Но пазачът бе препречил пътя. А и навън двамата стражи биха ме простреляли в краката, при това възможно най-болезнено.
Хелър ме тласкаше, стиснал неумолимо лакътя ми.
Скоро отново влязохме в кабинета на Мудур Зенгин. Той не се отнесе по-дружелюбно към нас.
Хелър му подаде записаните самопризнания. Бяха два комплекта.
Седнахме и Зенгин зачете листовете с все по-явен интерес. Накрая погледна изумено Хелър.
— Но това е невероятно! — възкликна Зенгин. — Руски шпионин е получавал заповеди лично от Роксентър през централата в Москва, за да фалшифицира ипотека за най-добрата земя, на която се отглежда опиум в Афийон!
— Поне това казва — отвърна Хелър. — И Фахт Бей може по всяко време да представи въпросния полковник Борис Педалов с всичките му документи, ако се стигне до съдебен процес.
— Милостиви небеса! — промърмори Зенгин. Настани се удобно в креслото. — Разбирам защо е направил самопризнания. Русия вече не съществува и той няма къде да отиде. Е, това почти компенсира ураганите и земетресенията, които преживяхме онзи ден.