Взе другите листове и когато ги прочете, очите му се бяха изцъклили.
— О, небеса! Значи тук Форест Кложър, шеф на техния международен отдел по ипотеките, заявява, че е получил заповед лично от Роксентър да фалшифицира ипотека за тези първокласни опиумни полета. Той и руснакът са съчинили нелепата историйка за тамошната планина, в която се криели извънземни с техните летящи чинии, само за да привлекат вниманието на Роксентър. Божичко, ами ако това някога се разчуе, Роксентър ще стане посмешище сред всички банкери. Ох, че сладка работа!
— Е, какво да направим? — попита Хелър.
— Младежо, всичко зависи от моето желание да помогна.
Хелър остави сертификатите на бюрото му. Забелязах, че пазачът ни е последвал и сега стоеше до вратата, за да не излезем от банката с тази скъпоценност.
Мудур Зенгин вдигна рамене.
— И без това щяхме да получим полагащата ни се част от тях — каза той, без дори да посегне към сертификатите.
— Да, но този наш заблуден приятел е натрупал някои дългове.
Подаде на Зенгин цял списък. Банкерът го прегледа.
— Ами дори да инвестираме малка част от тези средства, с лихвите ще платим цялата „кафара“ и ще нахраним бедните в селата. Откупа ще изплатим в налични. Кампанията за борба с болестите можем да проведем чрез специален фонд под доверително управление. Въобще не се учудвам, че е взривил джамията. Сметките по кредитната карта от „Скуийза“ плащахме ние, значи и на нас той дължи общо около пет милиона долара.
— А колко пари ще останат? — попита Хелър.
Зенгин преброи моите скъпоценни златни сертификати. Надраска нещо с молив, помогна си и с калкулатор.
— Около 232 милиона.
— И ако ги оставя на доверително управление във вашата банка, ще можете ли да прехвърляте печалбите на Фахт Бей, за да си развива бизнеса?
— О, предложението ви е много привлекателно. С толкова пари под наш контрол ще завладеем банковото дело в Истанбул и дори ще изтласкаме от сферата на нашите интереси „Греб-Манхатън Банк“. Така Фахт Бей ще може да завърти всеки месец хубавички четири милиона, а това е значително повече, отколкото някога е имало в неговите сметки при нас. Обаче не знам какво да реша.
Мудур Зенгин се смръщи насреща ми.
— Господин Зенгин — подхвана Хелър, — Фахт Бей, когото добре познавате, ще получи неограничени пълномощия от този млад човек, за да се разпорежда с фондовете и да решава с вашата банка всички въпроси, свързани с тези пари.
Зенгин ме гледаше все така намусено.
— Пълномощията могат да бъдат оттеглени.
— Вероятно не съм бил достатъчно откровен с вас — заяви Хелър. — Не ви се представих.
— Точно така — натърти Зенгин.
— Аз съм Имперски офицер. Това е строго секретно. Но мога да ви уверя, че ще отведа Султан в една много далечна страна. Там ще бъде съден и при доказателствата, с които разполагаме, или ще получи доживотна присъда, или ще бъде екзекутиран. Обещавам ви, че никога повече няма да го видите.
— Сериозно?
Долната челюст на Мудур Зенгин увисна. Той се обърна към Фахт Бей.
— Точно такъв е, за какъвто се представя — потвърди Фахт Бей. — При това е много способен офицер, ползващ се с пълно доверие. Всъщност и в момента Султан Бей е арестуван. Не искаме да занимаваме турските власти с този въпрос, но след броени дни Султан ще напусне тази страна и никога няма да се върне.
Мудур Зенгин се усмихна. След това се разсмя гръмогласно. Наведе се през бюрото, стисна ръката на Хелър и въодушевено я раздруса. Стана и прегърна Хелър през рамото.
— Господине, — промълви той, — в мое лице имате приятел за цял живот!
Дори се задави от прилив на чувства.
Един час по-късно, Фахт Бей и Хелър стояха до колата, преситени от турско кафе и напълнили джобовете си с пури от най-висше качество. През това време адвокатите и чиновниците на банката съставяха всякакви документи, които Хелър ме принуди да подпиша. На мен въобще не предложиха кафе и хвалбите на Зенгин за Хелър отекваха дразнещо в ушите ми.
Хелър пожела да се увери, че Фахт Бей прибра всички документи в претъпканото куфарче.
— Ето, и при вас всичко е наред — каза му той. — Сега разполагате с десет пъти повече пари, без дори да докосвате онези мръсни наркотици.
Фахт Бей го гледаше с обожание. Отдаде чест със скръстени ръце пред гърдите. Гадно!