Хелър влезе в колата и преди да повика шофьорите, обади се на графиня Крек по видеофона. Лицето й веднага се появи на екрана.
— Бизнесът е уреден напълно — съобщи Хелър. — Самопризнанията повлияха решаващо.
— Но как смятат да ги използват? — попита графинята.
— Мудур Зенгин прибра в личния си сейф заверени копия. Ако някой пак започне да рови, той ще покаже само едно ъгълче и край. Повече никакви слухове за летящи чинии. — Той се засмя. — О, мила, ти наистина си върхът. Да замесиш самия Роксентър беше майсторски удар.
— Виж какво, Джетеро — рече графинята, — ти май намекваш, че бъдещата ти съпруга постъпва нечестно. Обаче факт е, че всяка дума в тези самопризнания е чиста истина. Дори вече имам тук написаните от Роксентър заповеди, както и екземпляри от всички досиета, които Форест Кложър е използвал, в случай че ни потрябват.
— Няма — увери я Хелър. — Моля те да ме извиниш, че се усъмних в тебе. Но ти винаги се справяш великолепно. Искаш ли нещо от Истанбул? Изумрудена огърлица или нещо подобно?
— Нищо не искам от тази планета — отсече графиня Крек.
— Добре — каза Хелър. — Прибираме се у дома.
Захвърлен на задната седалка, аз се побърквах от яд. Той ми отне базата, колата, златните сертификати. А преди да напуснем Истанбул, все пак й купи изумрудена огърлица. Не взе парите от моя портфейл, само защото не се сети да го направи.
По обратния път към Афийон едва сдържах нервите си. О да, той щеше да се прибере у дома.
Право при Ломбар Хист и при смъртта!
Втора глава
На следващия ден в базата те се отнасяха все по-жестоко към мен. По отношението на околните разбрах, че изпитваха садистично удоволствие да оскърбяват човек, който според тях не можеше да се защити. И аз преглъщах обидите, за да не заподозрат какво им бях приготвил.
На сутринта графиня Крек си беше наумила (или Хелър я помоли за това) да събере всички доказателства, с които да ме обеси без никакъв шанс за спасение.
— Когато те предадем на съда, искаме да сме сигурни, че съдията ще разполага с всички улики. Докато бях затворена в онази килия, имах предостатъчно време да изчета всички Кодекси на Волтар. Много предвидливо ги беше оставил на мое разположение. Волтарианските закони са изключително праволинейни и не търпят никакви глупости. Но ти си прекарал достатъчно време на Земята и моят скорошен опит ми подсказва, че всеки запознат с тяхното така наречено правосъдие може да намери хиляди пролуки и оправдания. Незнайно защо, Джетеро иска да бъдеш съден справедливо. Разбира се, ти ще твърдиш, че има всякакви несъответствия и смекчаващи вината обстоятелства. Най-често ще повтаряш „Не съм запазил това в архива си“ или „Обвинението се основава на голословни твърдения“. Фахт Бей е изпратил няколко групи да събират клетвени декларации за извършеното от тебе. Затова ще преровим онези прашни купчини, които наричаш свой архив, за да ги подредим. Ако въобще имаш нещо, което да свидетелства в твоя полза, съветвам те наистина да го намериш.
Бях съвсем сигурен, че няма да се състои никакъв съдебен процес срещу мен. А Ломбар щеше бързичко да се разправи с тях и без процес. Не се притеснявах и за онези клетвени декларации — имах твърдото намерение да се върна тук начело на цял Смъртен батальон и да смажа това гнездо на предатели.
Но за да не проникне острият й поглед в моите замисли, аз позволих двамата стражи да ме придружат до тайната стая на вилата и под зоркото им наблюдение се залових за работа.
Разни неща бяха покрити от купища други неща. Кутии със записи бяха изцапани с прах, боя и петна засъхнала шира. Дневниците ми бяха твърде небрежни, дори когато се насилвах да ги попълвам — така и не се усъвършенствах в умението да разчитам собствените си драсканици.
Въздухът се насити с прах и след малко графинята започна да обикаля из вилата, обзета от нетърпение.
Подслушвателното устройство в стаята на Утанч работеше чудесно и чувах с какво се занимаваше Крек там. Откри двете момченца, плачещи под леглото. Тя не разбираше нито дума турски, а те не знаеха друг език, затова нищо не проумя от бърборенето им. Тя отиде да повика Карагьоз и Мелахат — и двамата владееха английски. Заедно се опитаха да разберат какво не беше наред.
Началникът на прислугата и домакинята се смутиха и объркаха. А графиня Крек слушаше обясненията им с нарастващ ужас и погнуса.