Както се оказа, Педалов превърнал момченцата в свои пасивни партньори. Всяка нощ, а понякога и през деня, те се занимавали с най-различни сексуални извращения, за да задоволява той нагона си. През цялото време двете момченца знаели, че Утанч е мъж, но не го издали.
От всички тези приказки за педерасти доста ми прилоша и се налагаше стражите да ме побутват, за да се занимавам с архива си. И въобще не бях подготвен за следващото сътресение.
Графиня Крек не можеше да повярва на ушите си — момченцата бяха разстроени, защото нямало повече да имат такива забавления след изчезването на Утанч.
С неловката помощ на Карагьоз и Мелахат, графиня Крек се опита да ги разубеди, но само влоши положението. Момченцата казаха, че ако техните майки не им позволят да потърсят Утанч, ще избягат, за да си намерят други мъже, а ако и в това им попречат, ще се самоубият при първия сгоден случай.
По това време Карагьоз и Мелахат се обливаха в сълзи, момченцата пищяха истерично, а Крек побесня.
— Що за извратена планета! — извика тя. — Сякаш никога не са и чували за нормален секс!
Извлякоха насила момченцата от стаята и чувах как графиня Крек ровеше из принадлежностите на Утанч и заповядваше всичко да бъде опаковано, за да бъде под ръка при нужда.
След малко дойде и впи в мен гневен поглед.
— Тъкмо се занимаваш с това и най-добре ще е за тебе да изровиш всички свидетелства как си се забъркал с този Педалов. В наказателните кодекси имат точно тридесет и два параграфа за хомосексуализма.
— И в Конфедерацията има хомосексуализъм! — раздразнено отсякох аз.
— Но не и с деца, гад мръсен.
— Чакайте малко! — кипнах аз. — Нямам нищо общо с това! Мразя педерастите!
— Най-добре се подготви да го докажеш! — сопна ми се графинята и излезе.
Несправедливостта като че превръщаше кръвта ми в оцет. Започнах да ровя още по-усърдно и да подреждам записите и дневниците си. После спрях. По дяволите, как можеш да докажеш, че не си хомо? Та нали е почти невъзможно да доказваш, че НЕ СИ някакъв. Можеш да събереш само доказателства, че СИ това или онова. В съда не позволяват да се опираш на липсата на нещо. Нелепо е да се изправиш пред съдията и да му заявиш: „Ето ви списък на колите, които НЕ СЪМ откраднал“. Съдията трябва само да каже: „Значи си пропуснал в списъка онези, които СИ откраднал. Признавам те за виновен“. Правосъдието е твърде едностранчиво. То не признава отрицателните доказателства.
И точно в този миг очите ми се спряха на пачка снимки — бяхме аз и Тийни. Ето ме, проникнал в нея отзад — лъжливо доказателство за содомия! И още по-страшно — привидно изнасилвах малолетна!
Единият страж се ухили.
Припряно посегнах да скъсам снимките.
Другият ме спря.
— Грис, на твое място бих размислил. От нас се иска да потвърдим, че не си унищожил никакви улики и доказателства.
Изпотих се. Нали не аз превърнах момченцата в педерасти. А и снимките бяха абсолютна лъжа. Вече усещах във въображението си как мрежите на закона ме оплитат. Можех да увисна на въжето за неща, които НЕ СЪМ направил!
Успокоих се насила. Веднага съставих план да унищожа всичко подобно на тези снимки, крадешком и при първа възможност, а да подбера само нещата, които биха уличили други — за всеки случай. Това придаде смисъл на работата ми и скоро започнах да откривам полезни дреболии. Държах в ръка копие от договора, който таксиметровият шофьор Ахмед състави за покупката на Утанч. Ободрих се. В този случай Ахмед беше престъпникът, а не аз. А под договора бяха струпани касетите със записи от наблюдаващите устройства на Хелър и Крек. Бях уверен, че с тях ще покажа как двамата неуморно заговорничеха да нарушават грижливо съставените мои нареждания за тях, както и много други техни странни постъпки. В края на краищата, аз също изпълнявах заповеди тук. И ИМАХ доказателствата чудовищен заговор срещу мен.
Заех се да ги събера.
Но след още три часа усилия в мен се насъбра умора и раздразнение. Защо си губя времето с това? Само за да задоволят те жестокостта си към мен.
Нали не предстоеше никакъв процес срещу мен. Задачата ми беше да предам Хелър и Крек на Ломбар. Само един поглед към фалшифицираните имперски прокламации щеше да бъде последван от заповедта „Екзекутирайте тези двамата!“. При това незабавно, защото Ломбар лично мразеше Хелър и презираше аристократите като графиня Крек.
Но продължавах да се преструвам, че съм се примирил със смешната идея, че ще бъда съден.