Въпреки това никак не ми харесваше.
Трета глава
След обяд жестокостта им прехвърли всякакви граници.
Те ме изложиха за публично посмешище!
Графиня Крек се увери, че събраните от мен записи се побират в сак, затова го окачи на врата ми. Понеже трябваше да ходи насам-натам из базата и да събира клетвените декларации (сигурно и да злослови зад гърба ми), тя ме остави в хангара, вързан на стол до корпуса на влекача, по който работеше Хелър.
Чиновници и работници постоянно си намираха разни поводи да минават през хангара и макар двамата стражи до мен да ги подканяха да не спират, те въпреки това ме зяпаха. Шушукаха си и дочух един стар чиновник да казва:
— Лицето издава всичко — я го виж как се е озъбил!
Щях да му отговоря, че този белег не е признак на свирепост, а последица от падането ми върху скейтборд, но преди да изрека и две думи, стражите ми заповядаха да млъкна.
Беше много потискащо. Базата имаше персонал от около двеста души и мнозина сред тях не бях виждал досега. Питах се дали не са уредили специална екскурзия и за хората от нашия офис в Ню Йорк.
Не беше лесно да привлека вниманието на Хелър. Помагаше да довършат по-бързо ремонта на влекача. Намери време да похвали котарака, който довлече уловен плъх, за да се изфука, но нямаше и намерение да спаси един страдащ арестант от неприязнени погледи.
Накрая все пак убедих единия страж, че се налага спешно да говоря с Хелър.
Хелър дойде. Попитах го:
— Аз какво съм? Цирков изрод ли? Чувствам се като някое от чудовищата, създадени от Кроуб! Защо ме държиш тук пред очите на всички?
— Ами не е защото много се радвам да ми правиш компания — сопна ми се Хелър. — Но нали ти дадох дума, че ще заведа на Волтар, за да бъде съден. Обаче тук има няколкостотин турци и около двеста души от базата, които по един или друг начин вече изразиха желанието си да те убият. Затова хората, които те пазят, поискаха винаги да си пред очите на графинята или аз да съм наблизо.
— Какво?
Единият страж ми обясни:
— Те твърде много уважават офицера и неговата дама, за да те връхлетят в тяхно присъствие. А ние не искаме да се поддаваме на съблазънта да те пречукаме. И стига си губил времето на офицер Хелър. Можехме ние да ти кажем каквото те интересува.
Разбира се, бяха съчинили цялата историйка, за да ме сплашат. Отнасях се досега с хората наоколо, както заслужават едни отрепки. Все пак разбрах, че напразно съм се надявал на тяхното добродушие.
Прахд дойде да провери пред всички как заздравяваха раните ми и тълпата остана разочарована, когато обяви, че вече съм добре. Но отново се развеселиха, щом той потвърди пред Хелър, че мога да пътувам.
Към четири часа един от работещите във влекача електронни инженери излезе с видеофон в ръка.
— Сър — обърна се той към Хелър. — Това нещо звъни постоянно. Настроено е на една от земните честоти и на бележката до него пишеше „Само за Хелър“.
Хелър си взе видеофона и мъжът му отдаде чест със скръстени ръце пред гърдите. Тези „бибипани“ типове наистина се надуваха напоследък!
Хелър се насочи към най-близкия сандък, увери се, че зад него се вижда само черната повърхност на корпуса и седна. Натисна бутона за връзка.
— О, слава Богу, намерих ви, мистър Джет — каза Изи.
— Нещо да не се е объркало? — попита Хелър.
— Не, само исках да ви съобщя, че всичко върви добре. Но прекрасната новина, че мис Джой е жива и здрава може да е раздразнила апетита за нещастия на Съдбата. Как е тя? Още ли е добре?
— Чувства се великолепно, Изи, както винаги. Ще я помоля да ти се обади вечерта и сам ще се убедиш.
— О, би било превъзходно, но аз не заслужавам такава чест.
— Е, докъде стигна?
— Ами нека първо ви кажа лошите новини. Когато Русия се изпари от картата на света, това премахна всички възможности за глобална катастрофа, така че цената на златото падна. Исках да продам големите количества, които ми оставихте, но сега ще мога да взема за тях само около шест милиона долара. Как мислите, да изчакам ли?
— Ти решаваш — каза Хелър. — Толкова ли е лошо положението в Русия?
— Ой, мистър Джет, Русия я няма. И всички зависими от нея държави вече се отърваха от потисниците си. Това е знак, че все пак има Бог в небето.
Хелър побърза да попита: