— Не. И точно от това се страхувам. Че ще ме разкрият. Идеята беше само моя. Защото завиждам на Хелър.
— Знаеш ли дали има някакви промени в правителството?
— Няма. Не съм чувал за нищо извънредно. Последните изпратени до мен съобщения показваха, че всичко е както винаги.
Тя ми заповяда да не виждам и чувам нищо. Върна се в пилотската кабина, само на десетина крачки от мен.
— Мили, той твърди, че нямало нищо нередно. Според мен можем спокойно да кацнем. И да тръгнем право към Спитеос.
— Спитеос ли? — повтори Хелър като поразен от мълния. — Защо?
— Скъпи мой, оставих там документи. Те са ключът към нашето бъдеще.
— Госпожице, — заяви Хелър, — Спитеос е територия на Ломбар Хист. И тези намеци ги правиш месеци наред. Мисля, че е време да ми разкажеш всичко.
— Добре, вече мога да ти разкажа. Нали мисията приключи.
И тя започна да му обяснява за фалшивите прокламации, които й пробутах. Едната още не била подписана, но когато това стане, щяла да й върне гражданските права, титлите и именията. А другата трябвало да бъде представена за изпълнение след успешния край на мисията, за да бъде Хелър назначен като служител на Имперския двор, без повече самоубийствени бойни операции.
Хелър се стъписа.
— Ти видя ли ги?
— Да, истински са. Не бива да забравяш, че има и други хора, които те ценят! Само трябва да ги представим на Негово величество, за да бъдат подписани и изпълнени.
— И къде са сега? — попита Хелър.
— Скрих ги в Спитеос — отговори Крек.
— Ох, не знам — промърмори Хелър. — Нека видим фактите. Ти все още не съществуваш официално. Ако те заловят, преди да си взела документите, пак ще те тикнат в затвора. Рискът е твърде голям. Толкова се измъчих, когато мислех, че съм те загубил. Не желая дори да обсъждам предложението ти. Когато си на двеста години, побеляла и беззъба, а аз съм мъртъв от десетилетия, можеш пак да мислиш за това. Но дотогава — не. Точка. Край. Никакви спорове. Няма да припарваш до Спитеос! ТОВА Е!
— О, Джетеро!
— Сериозно ти говоря! НЯМА да те загубя отново!
— Джетеро, но нали винаги си ми казвал, че животът е скок от риск на риск с настръхнала от опасността коса.
— Никога не съм ти казвал това!
— Е, при твоя начин на живот сигурно си го мислиш. А тази възможност не е нещо, което да захвърлиш небрежно. Дава ти шанс за несравнимо по-добър живот и означава, че мога да се омъжа за тебе. Не, не бива да се отказваме. Ти стой тук.
Графиня Крек влезе в каютата. Взе микрофона на хипношлема.
— Има ли още копия на тези документи?
Бях затаил дъх. Но сега като ослепителна синя светкавица ми изскочи идея, която беше толкова вероятно да успее, че чак се уплаших от самия себе си. Целият план ми хрумна ей така, в миг! Можех не само да избягам, но и да уредя залавянето им.
С мъка прикрих възторга си. Пак приглуших гласа си. И излъгах:
— Да, има. Точно същите документи, заверени копия, оставени са под пода на моя кабинет в Отдел 451.
Когато тя махна шлема от главата ми, напрегнах всичките си сили, за да не си сцепя устните от хилене.
Хелър и Крек сами си подлагаха главите под брадвата!
Пета глава
Хелър прекара влекача през външния отбранителен периметър на Волтар, като даде номера на патрулен кораб. Очаквах да се възползва от моята електронна карта, но той дори не ми я поиска.
Питах се къде ли отивахме. Разбира се, представях си, че ще кацнем в хангара на Апарата, откъдето излетяхме. Но като извих врата си докрай, надзърнах през края на един илюминатор. Летяхме над високо плато. Това дори не беше главната база на Флота! Накъде ли се насочваше Хелър?
Долу като че беше късен следобед. Но не се бяхме спуснали достатъчно, за да различа подробности от местността.
Последва поредната налудничава постъпка на Хелър. Приехме от земята нареждане да се назовем и Хелър каза:
— „Небесен удар“, искам разрешение за кацане.
Какъв ти „Небесен удар“? Та това беше последният запазен междугалактически кораб отпреди 125000 години. Ставаше само за музеен експонат!
Втурнахме се надолу в обичайния за Хелър начин на кацане — устремно и внезапно.
Бяхме обърнати с опашката надолу. Това ме извъртя да увисна на ремъците. Жироскопичното ми легло се нагласи със закъснение и аз погледнах отдолу нагоре през илюминатора.