ОТВСЯКЪДЕ НИ БЯХА ОБКРЪЖИЛИ ЩУРМОВАЦИ НА ФЛОТА!
Стояха с готови за стрелба оръжия, дори бяха докарали самоходен излъчвател.
Без да се колебае, Хелър отвори въздушния шлюз.
Изрева високоговорител:
— Веднага назовете самоличността си!
Познавах този глас. Беше на командир Круп.
Намирахме се в базата с мобилизационния резерв на Флота.
Хелър му извика от височина шестдесет фута:
— Знаех си, че това ще те вбеси!
Смееше се.
— Горящи комети! — кресна командир Круп. — Че това е Джетеро Хелър! Хей, момче! Едва не ни уплаши до смърт! Чак до последните две секунди не разпознахме Влекач Едно! Ами ако те бяхме гръмнали!
— Не исках по комуникационните линии да се разнесе, че сме пристигнали. Освен това имах нужда от тези щурмоваци като охрана. Докарал съм арестант, на който обещах съдебен процес. Трябва да го прехвърля в Имперския затвор.
— Кой е той?
— Помниш ли Солтан Грис?
— Оня „къркач“ ли? Е, време беше някой да го арестува. А какво да правим с Влекач Едно? Сега нали е кораб на Апарата?
— Прехвърлям го за изпълнение на самостоятелна мисия на моя отговорност. До гуша ми дойде от „къркачите“.
— Кой ли ги понася — съгласи се командир Круп. — Ей сега ще допрем стълбичката, за да слезеш.
— Добре — извика Хелър. — И ако старият Ати е някъде тук, искам и с него да си поговоря.
Това не вещаеше нищо добро за мен. Щурмоваците ми се струваха твърде опасни. Напрегнато очаквах какво ще се случи.
Когато допряха стълбичката до външния люк, Хелър се плъзна право надолу по нея. Затича към командир Круп и двамата започнаха да се тупат по гърбовете. Щурмоваците зорко оглеждаха влекача и аз бях уверен, че се наслаждават на надеждите си да застрелят един „къркач“. По лицето ми се стичаха струйки пот.
Някогашният инженер по ремонта Ати, сега пазач в базата, изфуча към влекача, яхнал триколесник, раздруса, енергично ръката на Хелър и изтри сълзите си.
Среща на стари приятелчета от Флота! Наистина бях забравил колко приятели имаше Хелър. Вероятно обмисляше дали да не ме отведе в царските си покои в офицерския клуб и да позволи на младежите там да ме понатупат за забавление.
Всички се бяха скупчили около Хелър. После Круп се втурна нанякъде, Ати също, накрая и един от сержантите на щурмоваците, всички с много делови устрем. Какво ли кроеше Хелър?
Стресна ме мисълта, че никой друг не знаеше за пристигането ни. Молех се идеята ми да проработи. Всичко зависеше от това, дали ще успея да предам Хелър на Ломбар, но тук той беше заобиколен от Флота — смъртните врагове на Апарата.
Сержантът се върна и даде на Хелър един сак, който бързо се качи по стълбичката и предаде сака на графиня Крек.
После старият Ати се върна с камион, натоварен с горивни пръти, следван от камион за обслужване на въздушните и водните системи на кораба.
Накрая цивилен аерокар прелетя над оградата и кацна. Командир Круп излезе от него и заговори на Хелър.
Изведнъж чух стъпки пред вратата на каютата, бързо обърнах глава и ми се стори, че до мен стоеше щурмовак от Флота. Уплаших се. Значи дойдоха да се разправят с мен! Усетих разкопчаването на ремъците и вдигнах поглед.
ГЛЕДАХ В ЛИЦЕТО НА ГРАФИНЯ КРЕК, ОБЛЕЧЕНА КАТО ФЛОТСКИ ЩУРМОВАК!
Косата й бе прибрана под бойния шлем. Кафявата туника с висока яка беше малко по-тъмна от лекия загар на лицето й. Беше се гримирала така, че изглеждаше като млад космически войник, може би прекалено хубав за мъж.
Значи Хелър измисли начин да я скрие. Преодолях ужаса си от нейното присъствие и си казах, че може и да се възползвам от тази информация.
Част шестдесет и шеста
Първа глава
— Чуй ме, Солтан — каза графиня Крек. — Не искам никакви номера. Кога си отиват хората от твоя отдел?
Надеждата ме заля като вълна, но не позволих на лицето си да ме издаде.
— В шест.
— Значи по залез-слънце. Никой ли няма да остане вътре?
— Никой. Веднага се пръсват по домовете си.
— Слушай ме внимателно. Ще те отведем там, за да вземем копията от Имперските прокламации. Само една стъпка накриво и ще ти счупим краката. Разбра ли?
Кимнах, без да проявя нетърпението си. Всичко вървеше точно според плана.