Тя държеше флотска електрическа кама. Преметна през рамото ми ремъка на сака със записите от архива. И това стана, както го исках.
— Когато си вземем прокламациите — продължи графинята. — Ще те предадем в Имперския затвор. Обаче помни — не съм ти обещавала да стигнеш до там жив. Ще трябва да ни помотаеш в намирането на документите.
— Нима ще ме убиете? — промълвих аз.
— Че как, след като се опита да заколиш Джетеро. Не забравяй, че те видях. Ти не заслужаваш съдебен процес. Какво избираш — да кротуваш и да ни помагаш? Или да проверя веднага дали е изправна тази електрическа кама?
Беше я включила. Чувах бръмченето. Но аз само се опитах да прикрия усмивката си. Играта се развиваше според моите желания.
Крек ме побутна да сляза по стълбичката. На земята ме поеха двама флотски щурмоваци и грубо ме повлякоха към цивилния аерокар.
Пилотът също беше щурмовак, а до него седеше друг, насочил към мен иглен пистолет.
Седнах отзад. Хелър се настани от едната ми страна, Крек от другата.
Хелър махна на Круп и аерокарът скочи към небето.
Волтар се простираше под нас в избледняващите лъчи на слънцето. Минахме край главната база на Флота и се смесихме с обичайното въздушно движение. Пилотът идентифицираше аерокара със своята електронна карта — поредната групичка щурмоваци, тръгнали да се позабавляват.
Наближихме Правителствения град и отбягвахме вечерния поток от напускащи служители. Река Уийл се виеше като златиста пътека край отвесните скали, върху които бяха кацнали рушащите се сгради на Отдел 451.
Тогава ме нападнаха опасенията.
Бях напрегнат като изпъната до скъсване струна. Щях ли да се справя? От това зависеше животът ми, също и смъртта на Хелър.
Ако сбъркам, ще ме натикат в Имперския затвор. Там властваше Съдът на Волтар и дори Ломбар не можеше да се меси в решенията на тези мрачни пазители на закона. Апаратът можеше да отмъква осъдени престъпници от затворите на местната полиция, но не и от Имперския затвор. Съдиите там спазваха сурови и строги традиции, защото се занимаваха само с най-зловещите престъпници, които бяха прегрешили спрямо самата държава. Ако ме пъхнат вътре с подобни обвинения, даже Ломбар не би успял да ме измъкне.
Поемах сериозен риск.
Дано Ломбар поне оцени всички опасности, на които се излагах заради него.
Доближихме бавно, за да се уверим, че никой не е останал в канцелариите. Бях заповядал да убият старшия чиновник Боуч заедно с двамата фалшификатори. Така че нямаше опасност да се натъкнем на някой, който да разкрие неистинността на документите.
Смрачаваше се.
— Май вече са се разотишли — каза пилотът.
— Хайде, кацай — реши Хелър.
Пилотът откри свободно място между два аеробуса и намести машината, после изключи двигателя.
Хелър излезе и се огледа. Никой не се мяркаше наоколо. Сградата беше заключена. Той извади инструмент от чантата си. Плъзна го по стената нагоре-надолу. Оголи част от главната комуникационна система.
Преряза кабела и свърза частите с парче куха изолация. Наглед всичко беше наред, но алармената инсталация вече не можеше да се задейства. Освен това вече никой не можеше да се обади от сградата.
Молех се безмълвно на всеки известен Бог хитростта ми да успее.
Хелър повика двамата щурмоваци. Те вече бяха насочили оръжията си към мен.
— Това е отделът, който нашият арестант ръководи. Ще влезем вътре, за да вземем някои документи. Но току-виж му хрумнало да напипа някое скрито оръжие. Освен това тук е територия на Апарата и той сигурно ще се надява неговите приятелчета да го измъкнат, преди да го отведем в Имперския затвор. Така че при първото подозрително движение го зашеметете.
Хелър ми махна заповеднически и аз притиснах електронната си карта към ключалката.
Вътре всичко беше както винаги — тъмно, задушно, овехтяло, а и наситено с онова, което хората подигравателно наричаха „аромата на кърканите“. Нямах време да оглеждам подробно, побутнаха ме с оръжията към кабинета ми в дъното.
Хелър постави лампа на страничната масичка. Нищо не се бе променило — дебел слой прах, празна — кутия от главотръс, където я бях захвърлил.
О, стая на горчиви спомени и страдания, на кошмари и преумора, на работа до изтощение. През цялото това време не ми бе липсвала нито за миг.