Първи щурмовак:
— Сър, какво да ги правим тия гнусотии? Дезинтеграторът за документи не работи.
Хелър:
— Сигурно ги е събирал за лично ползване. Той може и да е умрял, но разследването не е приключено, затова вземете някакви кашони и ще предадем всичко на Бис от разузнаването. Няма защо да ги оставяме тук да съсипват живота на разни хора, ако ще и да са „къркани“.
Крек:
— Ще прегледам документите в останалите канцеларии.
Още дълго шумоляха хартии. След това наместваха дъските на пода и ги заковаваха с удари на подметките.
Крек:
— И в другите стаи няма никакви прокламации.
— Само боклуци. Ох, гръм и мълнии, къде ли може да са скрити?
Хелър:
— Може да е излъгал.
Крек:
— Не и под хипноза. Под всяка дъска ли погледнахме?
Хелър:
— Под всяка.
Крек:
— Ох, гръм и мълнии!
Хелър:
— Какво направи с всички онези клетвени декларации и самопризнания?
Крек:
— В чантата ми са, оставих я в аерокара. Това какво общо има с прокламациите?
Хелър:
— Може там да открием някаква нишка.
Крек:
— Не. Прокламациите не са споменати никъде. Не можем и да разпитаме арестанта, защото е мъртъв. Ох, гръм и мълнии! Е, сега можем да направим само едно нещо — да вземем оригиналите от Спитеос.
Хелър:
— О, не!
Крек:
— О, да! Знам, че съществуват и знам точно къде са. Можеш да се промъкнеш там с влекача и аз ще ги прибера само за две минути!
Хелър:
— Скъпа…
Крек:
— Не, Джетеро. Твърде ценни са. Трябва веднага да се върнем и да отлетим с влекача…
Хелър:
— Мила! Това означава да се пъхнеш право в ръцете на Ломбар Хист!
Крек:
— Глупости. Само трябва да спуснеш подвижната стълбичка. Ще сляза, ще ги прибера за миг и се махаме. Знам, че можеш да го направиш. От това зависи целия ни живот! Вече не е нужно да се отбиваме до Имперския затвор, нека се върнем направо в базата. Правил си доста по-опасни неща по доста по-дребни поводи. Хайде да тръгваме.
Хелър изпъшка, но каза:
— Добре.
Чух ги да подреждат кабинета в предишния му вид. Започнаха да пълнят кашоните.
Накрая външната врата на отдела щракна.
Свивах се под навеса, докато аерокарът излетя.
Прегърнах се въодушевено. Потръгна по-добре дори от най-смелите ми мечти!
Крек и Хелър се устремяваха право към зейналите челюсти на смъртта!
Втора глава
Когато се уверих, че съм в пълна безопасност, вдигнах капака на люка, смъкнах се по стълбичката, минах през тайната врата и се върнах в своя кабинет.
Натиснах превключвател. Осветлението беше повредено, сигурно заради прерязания кабел. В едно чекмедже намерих фенерче и го включих. Доста добре се бяха справили с прикриването на следите от обиска.
Кипях от възбуда. Отървах се от тези злосторници.
Но сега трябваше да се обадя.
Само да кажа няколко думи на Ломбар Хист и всичко ще бъде спасено!
Насочени оръдия към точката, откъдето ще се появи влекачът, един залп — и те ще рухнат в дълбоката цяла миля пропаст до стените на крепостта. Невъоръжен влекач без никаква броня — лесна работа!
Грабнах един свързочен уред.
Нямаше сигнал.
Втурнах се към главната канцелария на отдела и натиках електронната си карта в огромния компютърен пулт, който би могъл да ме свърже с всеки.
Нищо!
Хелър бе прекъснал всички връзки, а после не ги е възстановил!
Все едно. Ще притичам до някой комуникационен център на улицата и ще се обадя по гражданските линии.
Веднага препуснах в нощта.
Насочих се към мъждиво светещата табела на комуникационния център. Бързо се шмугнах вътре.
Бръкнах в джоба си за монети.
Напипах турска монета от пет лири.
Не ми свърши работа.
Извадих четвърт долар.
И той беше неподходящ.
Опитах се да натикам насила в процепа монета от десет цента. Ударих с юмрук и тя се заклещи.
Трескаво обръщах портфейла и джобовете си.
НЯМАШЕ И ПОМЕН ОТ ВОЛТАРИАНСКИ МОНЕТИ!
Огледах пода с надеждата, че все някой е изтървал дребна монета. Нищо.