Стигнахме дъното на дъгата и пак започнахме да се издигаме, без въобще нещо да зависи от нас.
Центробежната сила ме притискаше към облегалката на пилотското кресло.
Пак стигнахме най-високата точка на окръжността, луната и звездите бясно прелитаха край нас.
Отново надолу.
Ломбар виеше като див звяр!
Пак Изминахме пълен кръг, втори път, трети път. А влекачът сигурно само се въртеше около оста си. Сякаш бяхме закачени на дълго една-две мили въже.
— Обърни! Обърни! — крещях аз. — Стреляй по центъра на кръга!
Ломбар започна да натиска лостовете. Ускорихме в същата посока, накъдето ни въртяха!
Опита се да завие. Контролното табло не работеше!
Внезапно двигателите ни млъкнаха.
Беше ни покрило и второ поле, което изключваше двигателите!
Свистенето на въздуха край нас вцепени от ужас душата ми.
Бяхме безпомощни, също като камък в завъртяна прашка!
Носът на летящото оръдие за пореден път се насочи към земята.
ТОГАВА СИЛАТА НИ ПУСНА!
Право пред нас беше пустинята!
Падахме! При това с неописуема бързина!
Осветените от луната пясъци сякаш ни връхлитаха.
Вече твърде добре различавах камъните и храстите!
ПАДНАХМЕ!
Пета глава
От удара сигурно загубих съзнание.
Събудих се от съскането на къси съединения и миризмата на дим.
Нещо притискаше краката ми.
Цяла плоча от стената на кораба се бе откъснала, за да ме заклещи неподвижно в останките от пилотското кресло.
Летящото оръдие представляваше намачкана развалина.
Учудих се, че изобщо оцелях. А може би само си въобразявах — късите съединения прескачаха по парчетиите на контролното табло, точно пред лицето ми. Всеки миг можеха да ме изпепелят!
Бях с голи ръце. До нищо не можех да се пресегна. Но това беше въпрос на живот и смърт. И с голите си ръце, пищящ от болка, започнах да разделям проводниците.
Лежах на сянка и не успях да видя ужасните си изгаряния на зелената лунна светлина.
Но лъчите огряваха лицето на Ломбар. Лежеше омотан в разкъсани кабели, сякаш бе паднал в змийско гнездо.
Корпусът на летящото оръдие беше разцепен и през скрибуцането на изстиващия метал чувах шумоленето на пустинята. Надигнах глава. В далечината Спитеос закриваше част от луната. Оттам щяха да дойдат хора, сигурно бяха забелязали катастрофата.
Ломбар започна да стене. Размърда се. Отвори едното си око. Впери поглед в мен и паметта му изглежда се възвърна.
Присви очи.
— Значи си участвал в заговор за убийството ми! — изсъска той.
— Не, не! Дойдох да ви предупредя и спася!
— Заговор за убийство, а! Дойде да ме предадеш на Хелър! Двамата сте крояли това през цялото време!
— НЕ! — Опитах се да вдигна ръце. — Сега дори ви спасих от смърт в пламъците!
— Всичко това е било уловка! Престори се, че дойде да ме предупредиш — мен, когото самите ангели избраха за владетел! Само за да ме подмамиш във въздуха и Хелър да ме стовари на земята!
— О, милостиви Богове, не! Това е недоразумение!
— Знам си аз враговете. Всички са ми врагове. Реши да се промъкнеш, когато не си бях организирал отбраната!
Някъде далеч светлинки играеха из пустинята. Сигурно бяха наземните коли, търсещи падналия кораб!
И Ломбар ги видя.
— Щом дойдат тук, това ще бъде твоят край, Солтан Грис!
Богове, параноята го притисна непосилно. Нямах никакъв шанс да го разубедя.
Бясно заблъсках падналата на краката ми плоча.
Озърнах се към наближаващите светлини. Колите подскачаха по неравната местност и фаровете ту грейваха ярко, ту изчезваха. Бяха само на половин миля от нас.
С неподозирана от самия мен сила натиснах плочата.
ПОМРЪДНА!
Протегнах наранената си ръка към дръжката на люка. Цяло парче от корпуса на летящото оръдие се откърти и падна навън.
Но кракът ми беше заклещен. Нещо притискаше обувката ми. Измъкнах си крака.
С пращене на разкъсвани дрехи се промуших през дупката.
БЯХ СВОБОДЕН!
Скочих на земята и побягнах.
Храсталаците деряха краката ми. Остри камъчета се впиваха в босия ми крак. В това състояние нямаше как да стигна далеч!
Бях закъсал невъобразимо. Двеста мили непреодолима пустиня ме деляха от Правителствения град. Същото невъзможно разстояние трябваше да измина до планините Блайк. Никой не бе успял да прекоси тази дяволска пустиня, за да разкаже за това!