Съдията май поклати глава. Коленете ми омекнаха. Свлякох се на пода. Закърших пръсти умолително.
— Обадете се… моля ви, в името на надеждата да отидете в рая, обадете се на командир Круп.
Съдията още въртеше глава озадачено. Но махна на чиновника и онзи веднага се извъртя към комуникационното табло. Последва доста натискане на бутони, задаване на въпроси, после подаде микрофона на съдията.
— Командир Круп? Обажда се Лорд Турн от Имперските съдилища и затвори. Съжалявам, че ви безпокоя в този час, но тук изпаднахме в много особено положение. Един мъж, представящ се като Солтан Грис твърди, че трябвало да бъде доведен тук от Имперски офицер и този факт ви е известен. — Негова Светлост се заслуша. — О, така ли било. Кой?… Джетеро Хелър? А, вярно, шампионът на куршумена топка… О, да. Веднъж заложих на него и спечелих пет кредита. Разбира се, чудесен атлет… Е, радвам се, че всичко изяснихме. Благодаря ви за любезността.
Лорд Турн подаде микрофона на чиновника и ме погледна.
— Джетеро Хелър. Чудесен човек. Значи той е трябвало да ви доведе тук?
— Да! — потвърдих.
— Е, командир Круп нямаше представа за какви престъпления, но аз съм сигурен, че щом Джетеро Хелър ви е арестувал, значи става дума за престъпления срещу държавата.
— И можете да ме задържите? — викнах радостно.
— Ами да. Ще ви затворим в килия. Но ще ни трябва нещо по-конкретно за съставяне на обвинителния акт. Та какво е престъплението?
— О, всичко възможно! — уверих го. — Всички съм ги извършил.
— Звучи ми твърде общо — каза Лорд Турн. — Не може ли да ми ги опишете по-точно.
— Но това би продължило много часове! — заявих, горящ от нетърпение да ме регистрират.
— Добре де, да речем, че ще напишете всичко и тогава ще знаем какво да правим.
— Всичко ли? — попитах. Пак ме осени вдъхновението. У мен се зароди нова надежда. — Ако си призная всичко, мога ли да очаквам снизхождение?
— Имперският съд винаги се стреми да бъде напълно справедлив. Ако нищо не пропуснете и не се отклонявате от истината, обещавам ви безпристрастен съдебен процес. Чиновник, нека го регистрират с определение „Противодържавни деяния в нарушение на Имперските кодекси и укази“. Осигурете му медицински грижи, за да е в състояние да пише, дайте му хартия и гласодиктописец, нещо такова. Ах, сетих се, качете го в някоя килия на кулата, за да диша чист въздух.
Вече наистина можех да дишам.
Съдията стана, затова аз също се изправих.
— Между другото — обърна се той към мен, — познавате ли лично Джетеро Хелър?
— Разбира се! — възкликнах аз.
— Късметлия — одобри Лорд Турн. — Бих искал и аз някой ден да се запозная с него. Страхотен играч на куршумена топка. Хайде, лека нощ.
Отведоха ме в голяма килия в кулата, където имаше маса и столове, а през решетките можех да наблюдавам блещукащите светлини на Правителствения град. Заключиха внушителната врата.
Стоях и зяпах. Пред портите имаше няколко коли на Вътрешната полиция. А в небето се рееха два аерокара на Апарата.
Засмях се с треперещ глас. Тук не можеха да ме докопат. Бях арестуван за престъпления срещу държавата и дори Ломбар беше безсилен!
Още се смеех, когато влезе лекар, за да намести и превърже китките ми.
И въпреки среднощния час, скоро донесоха всичко необходимо, за да опиша престъпленията си.
О, щях всичко да разкажа. Имах записите и дневниците си. Щях да разкажа всичко за Мисия Земя.
Къде ли беше Хелър сега?
И колкото по-дълго разказвам, толкова по-дълго ще живея.
Ето, това е моята история. Предавам я в ръцете ви, Лорд Турн. Нищо повече не знам.
Бъдете милостив.
Но моля ви, не ме предавайте на онези.
Просто ме екзекутирайте бързо!
СОЛТАН ГРИС
Потвърждаваме, че гореизложеното представлява самопризнания на гореподписания арестант:
Гъминс
Страж в кулата на Имперския затвор
Скрич
Затворник с доживотна присъда от съседната килия
Част шестдесет и седма
Първа глава
Едва ли е нужно да казвам, че Солтан Грис НЕ ПОЛУЧИЛ своята бърза екзекуция. Ако това бе станало, никога не бих се натъкнал на шанса да довърша тази история за свое и ваше добро, както и за доброто на Волтар. (Да живее Негово Величество Уули Мъдри!)