И тъкмо в този миг се появи моя чичо.
— Монте, какво си помъкнал? Ода, тежаща стотина фунта? Като гледам, личи, че от доста време издателите все я отхвърлят. Ха-ха!
Отървах се от товара си в една гардеробна и го последвах до неговата трапезария, където той ме угости с новината, че говорил с Върховния съдия и стигнали до споразумението за възможното ми назначаване при тях като младши чиновник и нали това е превъзходно? И кой знае, може би след петдесетина години ще бъда уважаван човек като самия него.
Постарах се да не издам тръпката на ужас, но след миг с нарастваща уплаха го чух да изрича:
— Миналата седмица казах на твоята майка, че ако упорстваш с твоите драсканици и на инат отказваш усилията на семейството да ти помогне, единственото подходящо решение, което ни остава, е да те оженим, за да се укротиш.
— А тя спряла ли се е на някоя кандидатка? — попитах с несигурен глас.
— Ами да — потвърди той, докато отсичаше парче хляб с миниатюрно подобие на топор за екзекуции. — Онова момиче Корса. Признавам, грозновата е, но не бива да забравяш, че един ден тя ще наследи половината планета Модон.
— Модон? — повторих с напразно усилие да овладея гласа си.
— Прекрасен чист въздух — увери ме той. — И множество занимателни селски бунтове, както и разнообразие от всякакви посевни култури. Тамошните провинции предлагат чудесен живот на открито за всеки жизнен млад мъж. Но аз знам, че това не би ти харесало, така че най-настоятелно те съветвам да приемеш поста на младши чиновник. Поне ще останеш в града. Нали разбираш, винаги си ми бил симпатичен и не искам да си пропилееш живота.
Атаката срещу мен бе започнала!
Седях там като всеки послушен племенник и с безразличие разбърквах съдържанието на чиниите пред себе си, докато отново предъвквах ясното съзнание за крехките си отбранителни линии и опасностите на една съдба, която други са се заели да направляват. Положението ми изглеждаше безнадеждно.
Втора глава
Докато летях към градските имения на семейството, в близост до Нафуканите хълмове, бях много потиснат. Животът се отнасяше жестоко с мен и прекрасните пролетни картини под моя скоростен аерокар не ме очароваха.
Времето вече ме притискаше. Бях завършил Академията за изкуства преди повече от две години, а още не бях публикувал и едно мъничко редче. Не можех да посоча гордо дори едно памфлетче и да кажа:
— Вижте, аз съм писател. Оставете ме сам, със сурова решителност, да кова живота си, преодолявайки всички препятствия! Ще запиша името си с огнени букви в небето на Волтар и някой ден ще бъда гордост за всички, истински скъпоценен камък в родовата корона, само ме оставете да правя каквото съм избрал!
Но уви, вече изчерпвах търпението на неизброимите чичовци и лели, първи и втори братовчеди. Дните ми бяха преброени, рано или късно всички щяха да ме връхлетят свирепо и да ме приковат към някой унизително достоен пост. И там щях да си остана — дребно колелце в безмилостно въртящата се машина на скучното до сивота общество.
Опечален от злощастията си, приземих аерокара на площадката в препълнения със статуи парк и накарах двама от слугите да отнесат разпадащия се кашон в моя работен кабинет, разположен в западната кула. Бяха ме отпратили в този усамотен апартамент, защото до късно през нощта си пускам записи и крача неспокойно.
Но не успях да стигна до убежището си. Майка ми, една твърде властна дама, слизаше по величествената стълба и ме забеляза въпреки опита ми да се скрия зад голямо растение в саксия.
— О, ето те и тебе, Монте — промълви тя. — Надявам се да си извлякъл полза от обяда с чичо ти. Но какво си направил с дрехите си?
Сведох очи. Кашонът ме бе изцапал забележимо.
— Няма значение — смили се тя. — Но се постарай да изглеждаш добре по време на вечерята. Поканих онова момиче Корса и нейния брат.
Майка ми нехайно продължи по пътя си, но аз останах на място, разтреперан. Вече почти успявах да доловя далечната канонада на оръдията — врагът напредваше, за да ме довърши.
В кабинета моят камериер гълчеше слугите, че всичко са омърляли с внесения кашон. Той е жълтокож, на име Хаунд, служил е при баща ми по време на някаква военна кампания и е твърдо решен да възпита и сина такъв, че да не посрами семейството. Сега насочи вниманието си към мен.