Самоуверено разгърнах непрочетените досега страници на прашна книга по история. По краищата на страниците бяха отбелязани дати за улеснение на читателя и бързо открих написаното за съответната епоха.
„Този период е забележителен с мира и спокойствието си. Законното наследяване на Клинг Надменни от Мортиуай Блестящи е характерно преди всичко с липсата на някакви особени събития.“
Я постой малко. Грис споменаваше за бунта на принц Мортиуай, укрепил се на планетата Калабар. И войските на Апарата бяха предприели решителна атака, за да унищожат бунтовниците.
Бързо прелистих учебника за управленските структури на Волтар. Стигнах до таблицата с различните управления и отдели.
ТАМ ВЪОБЩЕ НЕ БЕШЕ СПОМЕНАТА НИКАКВА ОРГАНИЗАЦИЯ, НАРИЧАНА АПАРАТ!
Отпуснах се на облегалката. Имах цели тълпи роднини, чиито връзки достигаха до всяка невъобразима частица от правителството на Волтар. И не бях чувал никой от тях да споменава Апарата. Внезапно проумях: ПАЗЯТ В ТАЙНА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АПАРАТА!
Какво заличаване на следите! Цял заговор!
Но аз не се отказвах.
Пак измъкнах Хаунд от леглото, накарах го да събуди домоуправителя, за да отключи библиотеката в южната кула и ми донесе всички стари енциклопедии, а когато слугите ги довлякоха, с не един укорителен поглед към мен, аз се гмурнах в дебелите томове.
Открих името на Джетеро Хелър, прочут боен инженер, известен състезателен пилот и шампион в играта „куршумена топка“. Но и думичка нямаше за някакво негово пътуване до Земята.
Натоварих служителите в имението да ми издирят допълнително издадените томове.
Отново започнах да прелиствам. Този път търсех планетата Земя или Блито-3.
НИЩИЧКО!
Трябва да ти призная, читателю, че в този момент бях един много озадачен човек.
Не можех да проникна в тайната, на която се натъкнах.
По настояване на домоуправителя и Хаунд, съпроводен с раздразнените им погледи към тавана, аз се пъхнах в леглото.
Бях много сърдит на Грис.
Трета глава
На следващата сутрин се събудих и въпреки старанията на Хаунд, който вдигаше шум с разни роторни четки за почистване на дрехи и тряскаше вратичките на гардеробите, останах изпънат по гръб и зареял поглед в нищото.
КАКВА е била по-нататъшната съдба на всички онези хора?
Какво е сполетяло Изи Епщайн и Роксентър?
Хаунд се препъна в пръснатите из спалнята ми книги и се обърнах към него с намерението да го попитам дали съзнава, че писателите имат нужда от тишина, за да се съсредоточат, когато очите ми се спряха на един от подритнатите томове. Заглавието гласеше „145-то луксозно издание. В мъглите на времето, легенди от планетите на Волтарианската конфедерация, събрани от Отдела по фолклор на Вътрешното управление“.
Казах си — я да видим. Тази книга бе спомената и в самопризнанията на Грис. Отскочих до кабинета си и въпреки отчания поглед на Хаунд към тавана, стоварих купчината листове върху леглото, без да обръщам внимание на изриталия прашен гейзер. Аха! Ето го и номерът, написан от Грис — Народна легенда 894. В нея се споменаваше планетата Блито-3.
Взех луксозното издание, доволен от късмета си, защото беше последното и без никакви съкращения.
Бързо прехвърлях страниците. Стигнах до Народна легенда 893. Погледнах номера на следващата. Беше Народна легенда 895.
Спри. Провери пак.
НАРОДНА ЛЕГЕНДА 894 БЕШЕ ЗАЛИЧЕНА ОТ СБОРНИКА!
Вкопчих се в историята на Грис. Нима собствените очи ми погаждаха номера? Не, ето я — Народна легенда 894. Той дори я бе преразказал, с всички подробности за принц Кавкалсия и бягството му към Блито-3!
Хаунд се опита да ми отвлече вниманието, като ме накара да седна, за да ме обръсне, но аз се вкопчих в листовете на самопризнанията, сякаш пръстите ми бяха от стомана. Неспирно ги прехвърлях, докато ме обличаха и през цялото време, докато поглъщах закуската си. Недоумявах. Той описваше планетата Земя толкова правдоподобно, че дори не бих го заподозрял в съчинителство.
Погледът ми шареше по страницата, на която бе описано как репортерът-детектив Боб Худуърд свалил от власт един президент. Това някак не съвпадаше с представите ми. Какво ли означаваше „репортер-детектив“? Опитах се да вникна в смисъла. Очевидно това беше човек, който извършваше разследвания и после написваше книга за тях. Да, това трябва да е. Но да помете цял президент? Май ми звучеше като преувеличение. В Конфедерацията не съществуваше професия „репортер-детектив“. Дали накрая Боб Худуърд е успял да обърне цялата планета с главата надолу? Не. В самопризнанията бе отбелязано, че са го застреляли.