Моята майка прекъсна работата ми с известието, че Корса и брат й отдавна ме чакали на моравата, за да поиграем на топка. И разбира се, наложи се да отида. През следващия час наблюдавах как Корса тресеше земята с тежките си стъпки, а нейният брат чупеше бухалка след бухалка. И когато накрая бях съборен от една профучала топка, стана ми кристално ясно, че принудят ли ме да се оженя за това момиче, ще си прекарам живота заслушан в техния гръмовен селяндурски смях всеки път, когато се спъна. А това ме плашеше. Модон несъмнено не беше място, подходящо за мен!
Когато под душа се отървах от потта и полепналите стръкове трева, отчаянието ме стисна в неумолимата си прегръдка.
В търсене на нещо, каквото и да било, което да откъсне мислите ми от зловещите предзнаменования, пак се заех със самопризнанията. Увит в хавлия, прелиствах „Мъглите на времето“. Да, Народна легенда 894 липсваше. Затворих книгата и очите ми светнаха, щом забелязах името на издателя. Вътрешното управление! Тази книга бе издадена от правителството! Значи са имали някаква причина да се отърват от това споменаване за Блито-3.
Изведнъж се стъписах. Та нали и учебниците ми бяха издадени от правителството.
Енциклопедиите също. Всичко, което бях проучил, се оказа творение на властта!
И ако самопризнанията на Грис казваха истината, БЯХ ПОПАДНАЛ НА НАЙ-СТРАШНИЯ ПРАВИТЕЛСТВЕН ЗАГОВОР ЗА ЗАЛИЧАВАНЕ НА СЛЕДИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ХИЛЯДОЛЕТИЯ!
За пръв път в ума ми се мерна подозрението, че властниците са способни на такова деяние. Повярвай ми, читателю, бях потресен. Винаги са ме възпитавали във вярата, че у правителството истината, искреността и честта са неразделни. Всеки мой роднина бе набивал това в главата ми. И аз вярвах с цялата си душа! Нима властта можеше да се преструва, че нещо съществуващо не съществува? Невероятно!
Отново бях разтърсен. Този път от Хаунд, който си бе наумил да ме напъха в един панталон.
Така е в живота — бутат те ту насам, ту натам. Превърнаха ме в жертва на една предопределена съдба, която може би задоволяваше моите мъчители, НО НЕ И МЕН!
Почти унесено, докато твърде силно стягаха шалчето около врата ми, аз се чудех какво ли е да си агент на свободна практика и да се шмугваш на всякакви тайни местенца, за да проваляш цели държави, също като Боб Худуърд. Сигурно е много приятно. Даже да те гръмнат накрая.
Душата ми затрептя от споходилата ме нова идея. Ако стана репортер-детектив и разкрия този нечуван заговор, ако го опиша в книга, ще бъдат ПРИНУДЕНИ да я публикуват! Иначе ще стана пътуващ лектор и ще обяснявам на хората, че живеят в условията на потисническа цензура!
И ако публикувам това велико разобличение, името ми ще заблести в самите небеса над Волтар! Никой повече няма да се смее зад гърба ми на моите неиздадени оди. Никой повече няма да ми внушава, че трябвало да заема един или друг ужасен обществен пост. Няма да ме заплашва перспективата да прекарам остатъка от живота си под звуците на необуздан селяндурски кикот. И всички ще трябва да признаят — да, наистина, този Монте Пенуел е ПИСАТЕЛ!
Дори си представих как моя чичо Лорд Дом споделя с Върховния съдия по време на обяда: „Знаеш ли какви хвалебствия изсипва критиката за моя племенник Монте? И точно тук започна бляскавата му кариера!“ Как ще се гордее той с мен!
Но май се налагаше да се укротя и да проверя по-грижливо фактите. Имало ли е правителствен заговор или просто при отпечатването на „Мъглите на времето“ е допусната грешка?
Четвърта глава
Съзнавах, че поемам в свои ръце насоката на живота си. Братовчед ми сър Чал, доста по-възрастен от мен, упорства в намерението си да ме направи чиновник в архива на Имперския астрографски институт. Държанието му може да подлъже всеки. Обикновено изглежда мечтателен и равнодушен към житейските грижи, но може да се спусне на земята твърде бързо, ако обстоятелствата го изискват.
Овладях своите бушуващи нерви и отлетях към куполообразното здание на института, разположено южно от града. Питах се каква ли линия на поведение би избрал един репортер-детектив? Небрежност? Лукавство? Чар? Откровеност?