Ето го, пред очите ми!
ПОВЕРИТЕЛНО
От: Отговорник на екипажа Соамс, патрулен кораб B-44-A-539-G
До: Офицер Бис от Флотското разузнаване
СЪР! Съгласно искането ви да представя пълен доклад, с удоволствие изпълнявам дълга си.
СЪР! Когато получихме заповеди за незабавно излитане, веднага се качихме в кораба и се издигнахме над базата. Петнадесет души от Смъртния батальон на Апарата неочаквано излязоха от скривалищата си из кораба и ни надвиха.
СЪР! На двеста мили навътре в Голямата пустиня е разположена крепост на Апарата, която не е отбелязана на нашите карти. Това е черно укрепление, за което се предполага, че е развалина, останала от първобитните жители на планетата. Обаче е напълно оборудвана и защитена.
СЪР! Всички ние (списъкът с имената приложен) бяхме затворени, в нарушение на разпоредбите на уставите. Отнеха ни дрехите и ни натикаха голи в подземна килия.
СЪР! Щяхме да умрем от глад, ако не бяхме проявили сръчност при лов на гризачи.
СЪР! Щяхме да умрем от жажда, ако през пукнатини в стените не се просмукваше вода.
След няколко дни при нас дойде офицер на обща служба, с кафяви очи и кестенява коса, който не ни се представи.
СЪР! Той поиска от нас сведения за полета ни до Блито-3, най-вече за ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР, Имперския офицер, който официално ръководеше мисията за извършване на наблюдения на въпросната незавоювана планета. Особено настояваше да му кажем какви недостатъци и слабости проявява въпросният Имперски офицер Хелър.
СЪР! Той се опита да ни подкупи с храна, пари, накрая и с проститутка. Досетихме се, че е от „къркалите“ и нищо не му казахме, но му измъкнахме всичко, с което ни подкупваше.
Той ни показа проститутката през решетките и ни увери, че можем да я имаме, ако му съобщим сведенията. Един от нашите хора — пилот родом от Флистен — разпозна момичето като гуаопка по формата на очите и удължените нокти. Като момче научил гуаопски. На родния й език той й каза да не се съпротивлява и да влезе в килията. „Къркачът“ успя да я избута през отвора за подаване на храна, защото беше дребничка. Беше в ужасно състояние, с отрязан ларинкс. Макар да не можеше да говори, с жестове и скици в прахта тя обясни къде сме попаднали. (Справка — горепосочените данни.)
Имахме подозрения за храната и дадохме малко на гризачите, които умряха в страшни мъки.
Нашият финансов отговорник внимателно провери парите и установи, че са фалшиви.
Част от подкупа беше и една „магическа чанта“. Разбрахме как да я отваряме.
Момичето имало пропуск за излизане, оставен на контролния пункт.
Обещахме й, че ако ни помогне да се освободим, ще се погрижим да й бъде присаден изкуствен ларинкс в гърлото и ще я изпратим на родната й планета Флистен. Тя се съгласи.
Изработихме й нож от една консервна кутия. Нашият медик я разкраси така, сякаш има венерическа болест, за да не я изнасилят типовете от охраната.
Тя изпълни дадените й наставления и зарови отровната храна в лагера до крепостта. При следващите си идвания ни носеше метални парчета от стари машини, като ги криеше в чантата със сексуални играчки.
Ние си направихме оръжия.
В уречения ден момичето изрови отровната храна и докато я пренасяше през стаята на охраната, изпусна чантата така, че консервите да се разпилеят по пода. Разбира се, дежурните от охраната сграбчили консервите и започнали да ги отварят, за да изядат храната. А момичето, според плана, подмамило дежурния офицер, като с жестове му обещало задоволяване на желанията му.
Дежурният офицер бе заловен от нас. След като беше заплашен, стана много сговорчив.
Всички други от охраната бяха мъртви след изяждането на отровната храна. Завлякохме труповете в килията и им взехме униформите. Сложихме си защитни шлемове, за да не бъдем разпознати. Когато дойде смяната, погрижихме се и за тях.
Плененият офицер преведе нас и момичето през тунелите.
Той уреди вземането на аерокар и отлетяхме към нашата база. Както се бяхме споразумели, там го освободихме и имам сериозни съмнения, че ще се осмели някога отново да припари до Апарата.
Нашият екипаж осигури средствата за изкуствен ларинкс на момичето и билета й до Флистен, така че Флотът няма финансови задължения в това отношение.
Отправям молба от името на екипажа да ни бъде разрешено да бомбардираме централния щаб на Апарата в Правителствения град, защото те са скапани „къркачи“ и никой няма да плаче за тях.