С уважение
Отговорник Соамс
Забележка: Копие от доклада да се приложи към продължаващото разследване на Флотското разузнаване относно действията на Координирания информационен Апарат.
Забележка: След необходимото лечение, екипажът да бъде върнат на служба.
Забележка: Да не се разрешава бомбардиране на Апарата. Ще продължим да ги наблюдаваме.
Бис
Флотско разузнаване
Светът се завъртя около мен!
Всичко съвпадаше със самопризнанията на Грис!
ИМАЛО Е Апарат!
ИМАЛО Е полет до Блито-3 за извършване на наблюдения!
ИМАЛО Е планета на име Земя!
Ох, горкичкият аз! Заговорът на мълчанието беше наистина чудовищен!
Но не са успели да заличат всички следи!
Старият космонавт попита:
— Намерихте ли каквото търсехте?
Бързо подредих разпечатките от дневника и ги прибрах в чантата си. Не биваше да види с какво съм се занимавал.
О, колко вълнуващ беше животът на репортера-детектив!
Излязох най-спокойно.
Застанах на синия чакъл пред сградата и се замислих. Къде трябваше да отида сега?
Идеята блесна като мълния.
СПИТЕОС!
Шеста глава
Втурнах се към своя скоростен аерокар и сграбчих микрофона на комуникационното устройство. Обадих се в хангара на семейното имение и успях да се свържа с моя механик.
— Шафтър, — казах му развълнувано, — подготви стария аеробус. Веднага идвам вкъщи да го взема.
— Аеробуса! — изхленчи той. — Как така, млади Монте, че това нещо не е излизало от хангара поне десетина години! Ами че не сме го използвали, откакто карахме вас и приятелчетата ви до училище с него!
— Подготви го! — заповядах непреклонно. — Предстои му дълъг път! Сега ме превключи да говоря с Хаунд.
— Монте? — обади се Хаунд. — Добре, че се обадихте. Майка ви ме тормози още от обяд, иска да научи къде се дянахте. Нима забравихте, че имахте уговорка с Корса и нейния брат да поплувате в басейна?
Но жаждата ми за действие позволяваше с лекота да отбивам такива досадни заяждания. Бях открил пътя към спасението си.
— Хаунд, веднага нахвърляй малко инструменти, лагерна екипировка, оръжия и разни други неща в аеробуса.
— Оръжия ли? — учуди се той. — Монте, та вие нямате никакви оръжия. И освен това сте поканен на вечеря в градската резиденция на Корса!
— Хаунд, — натъртих, — поне веднъж се постарай да не ме издъниш. В замяна обещавам да не ти рецитирам следващата си ода. Така бива ли?
— Много съблазнително — смили се Хаунд. — Но по-добре веднага се прибирайте вкъщи!
Подобрих всички рекорди по пътя към дома.
И на какво налетях там? О, читателю, дано оцениш мъките, които изтърпях, за да предам в ръцете ти края на тази история!
Доста мърлявият аеробус беше вече на площадката за кацане. Дотук добре. Но там бяха също майка ми, Корса, нейният брат и Хаунд. Последните трима бяха облечени като за излет!
— О, толкова е романтично — въздъхна майка ми. — Тази нощ в небето ще светят две луни.
— Намерих ви оръжия — съобщи Хаунд. — Братът на Корса има цели тонове.
Шафтър вече се бе настанил на пилотското място.
Млади Монте, не мога да ви поверя тази вехта развалина. Току-виж се наложило да поправям двигателите насред полета.
Излетяхме, а майка ми махаше с надежда отдолу. Корса се сгуши в креслото.
Не потръгна както го бях замислил. Съмнявах се, че Боб Худуърд би успял да сваля президенти, ако семейството му го е обгръщало като непроходимо тресавище.
— Накъде? — попита Шафтър.
Изгледах го доста сърдито. Исках аз да управлявам машината, за да проверя мога ли да се справя само с едно коляно, като Хелър. Но трябваше да се примиря с положението.
— Мини над онези хълмове и се насочи към Голямата пустиня.
— О, значи отиваме към планините Блайк — предположи Хаунд. — По-добре е да се обадя на граф Мок. Това е негов ловен резерват и той ще изпрати своите егери да ни посрещнат.
— Не, не! — възразих му аз. — Не отиваме там. Целта ни е Спитеос.
— Никога не съм чувал това име — заяви Шафтър и посегна към бутона за включване на картата в контролното табло.