— Не се опитвам да търся повреди в двигатели. Искам да търся метал под земята.
— Метал ли? — учуди се Шафтър. — Ама няма нужда да търсите метал, когато оправяте двигатели. Че нали точно от това ги правят. Тия детектори до един проверяват само електрически вериги.
Не ми се вярваше да открия работеща електрическа верига след повече от век разруха, ако ще и да я захранва черна дупка.
Почувствах се победен и отидох да седна по-надалеч от останалите.
Ако моето търсене завърши с провал и никога не напиша книгата си, разобличаваща заговора, съдбата ми е решена. Или ще изгния зад някое чиновническо бюро, или ще бъда прогонен на Модон. Иначе можех само да скоча в бездната и да сложа край на страданията си.
Седях под огряното от залеза небе и с всяка минута се натъжавах все по-силно. Не разполагах с достатъчно данни. Имах само една стара карта, която не ми позволиха да задържа, откъси от корабен дневник, доклад до разузнаването и самопризнанията на Грис. Не ми даваха нито доказателство, нито разумна причина за съществуването на такъв мащабен заговор. Питах се какво ли би предприел Боб Худуърд на мое място.
Шафтър дойде при мен.
— Недейте да се мусите така. И аз ги чух ония ваши стихчета, не са чак толкова лоши. А и на мен ми се мярна нещо в главата. Щом ще търсите метали под земята, мога да забуча в пръстта един от резервните горивни пръти, да го активирам и ако има метал наоколо, ще възбуди заряд в него, така ще го намерим с анализаторите. Вие какво се надявате да намерите, някое съкровище ли?
— О, наистина е така! — уверих го.
Да, щеше да се окаже неоценимо богатство. С него щях да се изтръгна от унизително робство. Само трябваше да намеря доказателствата!
— Ами хайде да я започваме тая работа — подкани ме Шафтър.
Седма глава
Веднага се досетих, че ни чакаше тежко копане.
— Не, не, не! — възрази Хаунд. — Не можете да копаете с този костюм на раменете си и хич не си въобразявайте, че аз и Шафтър ще превиваме гръб сами. — Той подвикна на пастира. — Нямате ли някакво село наблизо?
Човекът се изплю на север.
— Ей го там, зад ония големите камъни.
Помолих брата на Корса да се погрижи за разполагането на лагерната екипировка и се повлякох след Хаунд, който вече тежко трополеше на север.
С множество предупреждения да не си късам дрехите по тръните и да не падам в зеещите дупки, Хаунд ме преведе около грамадната купчина камъни и след още петнайсетина минути стигнахме до „селото“.
Думата май не беше подходяща в този случай. Нападалите камъни образуваха подобие на пещери и пред тях се размотаваха жени и деца.
Наложи се Хаунд да зададе не един въпрос, на който отговаряха само широко отворени очи, но все пак откри вожда в дупка, чието обзавеждане се състоеше предимно от гъста воня. Старецът беше съсухрен и прегърбен, без нито един зъб в устата, на около сто и деветдесет години.
Аха, казах си безгласно. Сигурно някои от затворниците са избягали след земетресението и са останали да живеят тук!
— За туй племе ли питате? — рече ни старецът. — Ние сме пастири. Минахме насам преди петдесетина години, намерихме си хубава трева и взехме, че останахме.
Не знаел, че някога тук имало крепост.
Хаунд ме попита:
— Колко дупки ще копаете?
— А как да знам предварително колко ще копая?
— Ако съдя по детското ви увлечение да ровите в пясъка, няма да са никак малко. Колко пари носите?
— А защо изобщо трябва да нося пари?
Хаунд отговори:
— Защото ще наема тези хора да копаят.
— А, така ли било.
Успя да сключи някаква мошеническа сделка — петдесет мъже от селото щяха да свършат работата.
Върнахме се при аеробуса, а по пътя изслушах безбройни наставления да не си закачам крачолите на панталоните по храстите.
Не забелязах никакви признаци никой да се е погрижил за лагера. Далечен гръм ми подсказа, че братът на Корса използваше остатъка от деня за стрелба по пойни птички. Самата Корса увлечено обсъждаше с пастира тънкостите в отглеждането на добитък.
Хаунд каза:
— Ще отлетя с аеробуса до града и ще изтегля аванс за сметка на издръжката ви за следващия месец. И ще ви донеса някакви дрехи, подходящи за ровене в земята. Трябваше да споделите с мен намеренията си. Седнете на онзи камък и не мърдайте, докато се върна.