Той и Шафтър нахвърляха по земята лагерната екипировка, после Хаунд отлетя с аеробуса. Седнах на камъка и се замечтах за живот, в който никой няма да ми дърпа юздите. Бях сигурен, че Боб Худуърд никога не се е сблъсквал с такива препятствия. Шафтър обикаляше и забиваше в земята горивен прът, след това го активираше. Накрая ми каза:
— Млади Монте, не мога едновременно да се занимавам с горивния прът и да следя данните на анализатора. Когато забия пръта някъде, отдалечете се на петнадесет-двадесет фута от мен и гледайте уреда.
Съгласих се с предложението му. Почти веднага отбелязах огромен скок в напрежението. Възбудено започнах да изтръгвам туфи трева и да разхвърлям пясъка. Шафтър се присъедини към мен. Приличахме на два звяра, ровещи в дупката на вече подушената жертва. Под лунната светлина изригваха малки пясъчни гейзери.
— Какво правите? — попита Корса.
— Търсим заровено съкровище — отвърна Шафтър.
— Не бива така да унищожавате тревата. Ще лишите горките животни от пасището им. Веднага запълнете тази дупка.
— Добре, добре — успокоих я. — Нека първо видим какво се крие отдолу.
— Монте, — свирепо произнесе тя, — вече ми е съвсем ясно, че трябва на много неща да те науча. Когато ровиш така из някое пасище, предизвикваш ерозия. Тежко ми е на душата, само като си помисля за предстоящите ми ужасни дни, докато те превърна в добър селски стопанин. Ти си напълно безчувствен. Веднага престанете и се махнете от там!
Разбира се, наложи се да престанем. Върнах се опечален при своя камък. По дяволите, какво ли имаше под земята, щом стрелката на анализатора подскочи толкова диво?
Двете луни се бяха издигнали високо в небето, когато Хаунд се върна. Доведе двама слуги, готвач и камериерка за Корса. Веднага бях сгълчан за изцапания от тревата всекидневен костюм.
Намериха изворче, поставиха надуваемите палатки и малко късно изядохме вечерята, донесена от града.
Но аз напрегнах докрай хитроумието си. Имаш късмет, читателю, иначе никога нямаше да научим какво се е случило, след като Грис ни заряза насред разгара на събитията.
Изчаках всички да заспят. Изпълзях от палатката, стигнах до дупката и започнах да копая. Внимавах да не вдигам никакъв шум. Ровех, избутвах, изхвърлях и си претрих пръстите до кръв.
След време коленичих под зелената лунна светлина и се вгледах в находката си.
КОЛЕЛО ОТ ОРЪДИЕ!
Беше проядено и разкривено. От едната страна бе частично стопено, като от мощен лъч.
Несъмнено тук е имало битка!
Надеждата ми възкръсна.
Ясно ми беше, че ще успея да се спася от предопределената ми съдба. Очакваше ме слава!
Отърсих се от унеса. Изтърколих колелото на равно място. И грижливо запълних дупката.
Изтиках тромавото колело до своята палатка и най-после заспах.
Събуди ме оглушителна врява. Не можах веднага да разбера какво ставаше, защото Хаунд трябваше да ме обръсне, да ме напъха в някакви спортни дрехи и подходящи ботуши, дори ме принуди да закуся.
Все пак се измъкнах от палатката. Наоколо гъмжеше от мъже, дошли от селото. За всички имаше инструменти за копане. Бяха наобиколили Корса. Да, можех да се надявам. Току-виж вече е на моя страна. Но тогава дочух какво им говореше.
Обясняваше им, че могат да увеличат неколкократно площта на пасищата си, ако изкопаят канавки, които да спрат ерозията и да прехванат водата от изворчето. Освен това при надиганото на водата след дъждове щели да се образуват езерца.
— Твърде много вода и почва падат в тази пропаст — заяви тя. — Ето ви скицата. Хващайте се на работа.
Всички се повлякоха нанякъде и Корса тръгна към мен.
— Монте, погрижих се вместо тебе за това начинание. Защо не потърсиш брат ми, можете да постреляте по пойни птички. Много вредят на посевите.
Сега беше мой ред да вдигна отчаяно очи към небето, но не направих това, разбира се. Не и пред нея.
За мен и Шафтър не оставаше друга възможност, освен да следваме копачите по петите и да се надяваме на някакво случайно откритие.
Почти веднага се натъкнахме на чиста руда! (Ако си послужим с езика на миньорите.)
Един от мъжете започна да изхвърля пръст от плитката дупка, Шафтър забеляза нещо лъскаво и полетя натам като изстрелян. Вдигна нещо кръгло и промърмори:
— Проклятие, мислех, че е монета!