Метна предмета настрани и аз побързах да го прибера.
Копче! Символът на него ми заприлича на бутилка… не, дебела бухалка с дръжката нагоре!
АПАРАТЪТ!
Аха! Значи самопризнанията на Грис не са измислица!
През целия ден обикалях край копачите и прибирах находките. Очевидно в този район често се срещаха метални парчета. Един мъж ми каза, че след пороен дъжд винаги намирали по нещо метално. Този лагер трябва да е бил наистина голям!
До вечерта имах цяла купчина отломки, сред които дори останки от електрически камшик!
Вече бях съвсем близо до целта. Дори не ме подразни лекцията, изнесена ми от брата на Корса, от кои пойни птички първо трябвало да се отърва, ако не искам да будувам цяла нощ. Кисело се питах дали пък прадедите на Грис не са произхождали от планетата Модон. Не бях сигурен дали разсъдъкът ми ще издържи още дълго в компанията на тези двамата.
Към полунощ се събудих от заговорническия шепот на Шафтър.
— Ако изобщо ще намираме някакво скрито съкровище, трябва да работим нощем. Хайде, елате. Някой трябва да следи данните на уреда.
Крадешком се отдалечихме от своя импровизиран лагер.
— Вижте, като отскочих до града днес за семена от разни треви — каза ми той, — огледах мястото от въздуха. Ако тук някога е имало крепост, при земетресението ще да е паднала на запад. Натрошените камънаци ей там ми приличат точно на съборена кула. Хрумна ми, че ако вътре е имало трезор, ще го намерим някъде из купчините. Хайде да проверим.
Катерихме се по хълмовете ронещ се черен базалт под ярките зелени луни. Е, това вече ми заприлича на нещата, с които и Боб Худуърд би се заел.
Надигналият се вятър стенеше из пръснатите отломки. В ума ми се оформяха куплетите на „Ода за бездомния призрак“. Въобще не гледах къде стъпвах.
И ПРОПАДНАХ ПРАВО НАДОЛУ!
Прелетях петнайсетина фута, преди да се сгромолясам болезнено!
Дочух гласа на Шафтър в нощта.
— Ей, къде изчезнахте?
— Тук съм, долу! — креснах му.
Главата му се очерта в дупката над мен.
— Ама не бива така да се размотавате! Може и лошо да се ударите!
— Може, а! — изскимтях аз. — Вече се пребих! Измъкни ме от тук!
Той светна с фенерче в дупката.
— Ей, гледай ти! Че вие сте в някаква стая!
Престанах да се опипвам за счупени кости и се озърнах. Ами да, бях попаднал в нещо като някогашна стая.
Шафтър спусна въже, но вместо да ме издърпа, слезе при мен.
— На какво лежите? — попита той.
Проверих.
ВРАТА!
Бе изработена от някаква непробиваема сплав и така покрита с пръст, че само падането ми я оголи.
Разровихме остатъците от пръстта. Шафтър включи дезинтеграторна бургия, за да откърти пантите, двамата с общи усилия успяхме да избутаме вратата настрани. Под нея зейна дупка и когато я осветихме с фенерчето, пред нас се откри стая, сякаш полегнала на хълбок.
Забелязах остатъци от мебели. Пак спуснахме въжето. Изправих едно кресло. Беше богато украсена антика. Казах си, че вероятно сме се натъкнали на гробница. Потърсих следи от ковчег или други погребални принадлежности. Но виждах само многобройни стъклени парченца.
— Я да видим дали не са скрили съкровището зад тези стени — предложи Шафтър. — Вие следете стрелката. Аз ще си сложа изолаторните ръкавици и ще се заема с горивния прът.
Скоро стените, край които той бавно вървеше, заискриха. Усетих миризма на озон във въздуха.
Прокарах анализатора край една стена. Стрелката отскочи до края. Шафтър долетя при мен.
— В името на всички зъбни колела! — промълви той. — Там отзад май има милиони тонове метал!
Разхвърляхме камъните и открихме още една врата. Разчистихме я, разрязахме пантите и я преместихме.
Озовахме се в следващата стая.
Включих фенерчето. Точно зад стената, където уредът пощуря, се намираха остатъците на КОМПЮТЪРНА СИСТЕМА!
— Ох, проклятие! — каза Шафтър. — Няма никакво съкровище. Само сме пуснали напрежение в схемите. Издънихме се!
— Не, не сме! — възкликнах аз.
Изведнъж проумях къде се намирахме. Онзи древен трон в съседната стая, тази врата, преобърнатите бюра — всичко съвпадаше с описанието на Грис!
БЯХМЕ В КУЛАТА НА ЛОМБАР ХИСТ!
И СЕГА СЕ ВЗИРАХ В НЕГОВИЯ КОМПЮТЪРЕН ПУЛТ!
О, нали точно това се надявах да открия!