Тя захвърли нотариалните актове в локвичка от разлят сироп и се понесе в галоп нанякъде.
— Прелестно момиче — отбеляза Хаунд.
Друго не бих и могъл да очаквам от него, заядох се безмълвно. Самият той тежи около триста фунта. Би трябвало да съм още по-едър от него, при това абсолютен шампион по борба, за да се справя с Корса — а сега към опасността тя прибави и цялото си семейство. Всички ли приличаха на нейния брат? Всички ли трошаха бухалките като клечки и стреляха по пойни птички?
Обаче аз разполагах с тайно оръжие. Въпреки душевното сътресение, бях твърдо уверен, че съм попаднал на най-грандиозния заговор на мълчанието. Разбира се, все още всичко можеше да се обърка. Когато осъзнах какво можеше да прикрие едно правителство, задачата по разобличаването на заговора ми се струваше непосилна. И въпреки това щях да изпиша името си в небесата с огнени букви! Дори самопризнанията на Грис бяха само бледа сянка на истината!
Поспах малко след обяда и макар че ми омръзна да слушам „Земяните идват!“ по време на вечерята, успях да си легна рано, да се измъкна скришом от палатката и да се върна с Шафтър в тунелите.
Този път разбрах какво бе запазило залата непокътната — намирала се е в подземие и когато предполагаемото земетресение съборило всичко, целият този етаж, а може би и останалите под него, се съхранили.
— По-навътре има стара целологическа лаборатория — каза Шафтър и ми посочи една врата. — А ей там има нещо като гимнастическа зала. Хората от племето не успели да отворят вратите, но аз се погрижих за това.
Огледах помещенията. Залата на графиня Крек! Сякаш плувах из облаци прах, събиращи се в белезникава мъгла пред фенерчето ми. Шкафовете с принадлежностите, които е използвала за обучение! Търсех нещо… ето го! Материалите за Блито-3! Отворих едно чекмедже. Овехтели новинарски листове на някакъв странен език! Дали беше английски? Не посмях да ги докосна — след почти столетие бяха толкова пожълтели и крехки, въпреки сухия пустинен въздух, че сигурно биха се разпаднали.
Щом се върнахме в предната зала, Шафтър ми каза:
— За щастие, и тази врата не са могли да отворят.
Надникнах с включено фенерче. Цял арсенал! Бластерни пушки, ръчни бластери, гранати. Бяха наредени в херметични сандъци и напълно използваеми, стига човек да има подходящите енергийни заряди за оръжията. А това какво е? Запалителни бомби, телескопични прицели за убийци, отрови, мини и все такива неща. Да, наистина са били гадни типове.
Когато излязох, потреперих и заповядах на Шафтър:
— Заключи добре тази стая!
Върнах се в залата с шкафовете, потиснах погнусата си от пръснатите наоколо полуизгнили кожи и се заех да разглеждам документите. Само искам да знаеш, читателю, какво изтърпях, за да си свърша работата!
Тази нощ бях изпълнен с надежда да открия още сведения за Блито-3. И само след два-три часа попаднах на нещо, което ме потресе.
ДАННИ ОТ НАБЛЮДАТЕЛНИ ЕКСПЕДИЦИИ!
Наблюдавали са Блито-3 цели петнадесет хиляди години! С изумление установих, че Волтар толкова отдавна се е интересувал от планетата. През няколко години, понякога през няколко века, цели наблюдаващи екипи кацали там и бродели на воля. Тук-там имаше отпратки към волтарианския График за нахлуването. Бяха проследявали възхода и гибелта на цивилизации. Разбира се, не можех да прочета оригиналните документи, но компютърните обобщения на волтариански бяха приложени към всеки от тях.
И най-внушителната колекция от материали бе събрана под една графа — „Правителствени разузнавателни организации на Земята“.
Обхващаше период от около три хиляди години. В очите ми се набиваха чудновати имена — Юлии Цезар, Карл Шулмайстер, Наполеон, Уебър и кой ли още не. Досиетата ставаха все по-дебели с времето. Бяха разделени на групи и сложено на върха, най-дебелото започваше с раздел „Чека“, а нататък — ОГПУ, НКВД, МГБ, завършваше с „Комитет государственной безопасности“, накратко — КГБ. Друга купчина беше подредена в групата „ОССЦРУ“, имаше и една за ФБР. Предположих, че Волтар е държал под око действията на потенциалните си врагове. И сигурно интересът е бил значителен, защото всеки документ в момента на получаването му биваше регистриран при тогавашния Шеф на Апарата. На най-последните виждах инициали, които вече разпознавах — бяха на Ломбар Хист.