— По това мога да съдя, че някак сте се добрал до архивите на Координирания информационен Апарат. Разполагате ли с още подобни документи?
— Имам безбройни тонове — уверих я. — Дори притежавам мястото, където се съхраняват. Току-що купих Спитеос.
— О, Небеса! — възкликна Хайти Хелър.
Замисли се дълбоко. Зарея поглед към Правителствения град. После се обърна към мен.
— Изглеждате ми приятен младеж. Добре познавам семейството ви. Няма да ви дам писмо, а ще дойда с вас. Твърде отдавна не съм била на родната си планета.
Ето така, заедно с архива на Апарата, аз се сдобих с цялата необходима информация, която ми позволи да довърша историята, започната в самопризнанията на Солтан Грис.
Надявам се да ви хареса. Много усилия ми струваше!
И НАИСТИНА разказва за заговора на всички времена!
А сега, без повече празни приказки, аз ще хвана Солтан Грис за врата, така да се каже, за да споделя с вас какво се случило след онзи съдбоносен ден, когато той се втурнал в Имперския затвор с надеждата да го екзекутират бързо!
ИСТИНАТА е зашеметяваща!
Част шестдесет и осма
Първа глава
Джетеро Хелър, Имперски офицер от Флота, Ранг X, от Корпуса на бойните инженери, се опитваше да укроти нетърпението на своята приятелка графиня Крек.
Никак не му харесваше идеята да доближи твърде добре защитения Спитеос с един невъоръжен и лишен от всякаква броня влекач.
Току-що завърнал се от, според него успешно приключилата Мисия Земя, не му допадаше положението на Волтар, което завари след десетмесечното си отсъствие.
Все още изпълняваше самостоятелно дадените му заповеди и това му даваше възможност за голям избор. Не беше длъжен да докладва на Апарата, а и нямаше никакво намерение да прави това.
Преди десет месеца, след като бе отвлечен по нареждане на Ломбар Хист и затворен в крепостта Спитеос, бе принуден да приеме участието си в тази мисия, възложена на Външното управление. Формално трябваше да действа под контрола на офицер от Апарата на име Солтан Грис. Но Грис така и не разбра, че Джетеро нито за миг не се смяташе за подчинен на Апарата.
Преди да тръгнат, докато преоборудваха космическия влекач „Принц Кавкалсия“, Джетеро успя да поговори с офицер Бис от Флотското разузнаване.
— „Кърканите“ кроят нещо — каза младият Бис. — Не можем да им се опрем открито, защото нямаме съгласието на Лорда на Флота. Той е благородник и член на Великия съвет, но не е Имперски офицер. Ще имаме нужда от неоспорими доказателства. Тогава бихме могли да наложим волята си. Затова бих искал да приемеш тази задача и да си отваряш очите на четири. Но нито за миг не се отпускай. Дори и в по-добри времена Апаратът винаги си е бил опасен. Затова бъди така добър да оцелееш и да им се измъкнеш, после може и да получим възможност да натикаме Апарата, където му е мястото.
Мисията се оказа достатъчно опасна и за най-склонния към самоубийство човек и Хелър едва не загуби завинаги своята любима графиня Крек.
Когато слушаше новините от Волтар, съобщени по „Домашен екран“, известието, че Ломбар Хист, Шеф на Апарата, вече е личен говорител на Негово Величество Клинг Надменни, прозвуча като сигнал за тревога в ума на Хелър.
Обаче ако докладва на Бис, мисията му щеше да приключи официално, действието на получените от него заповеди щеше да бъде прекратено, така че не би успял да измъкне графиня Крек от сегашното й тежко положение.
Ако и занапред тя не съществува според, закона, ставаше невъзможно да се оженят. Имаше и по-лоша възможност — Апаратът всеки миг да я арестува, за да я натика обратно в Спитеос или дори да я екзекутира.
Трябваше да реши какво да прави и с така наречените Имперски прокламации, които й бе дал Грис. Ако Императорът ги подпише, това ще означава спасение за нея. Въобще не го интересуваше дали ще бъде изпълнена прокламацията, предлагаща му сигурно бъдеще — имаше вече цяла торба с такива документи.
Грис бе дал прокламациите на графинята, за да получи помощта й при започването на мисията. Но Джет не вярваше на нищо, свързано с Грис.
Не откриха копията от тези документи, скрити в кабинета на Грис. А сега изглежда Грис бе вече мъртъв. И графиня Крек заяви, че е скрила оригиналите в Спитеос. Твърде опасно!
Е, дали ще докладва за пристигането си сега или след няколко часа, нямаше никакво значение. Все още имаше правото да действа по собствена преценка. Реши да рискува. Затова се съгласи с молбата на графинята. И решението се оказа съдбоносно — макар засега по нищо да не личеше, то щеше да промени живота на стотици милиарди хора.