В мрака пред отдела на Грис, в Правителствения град, те натовариха кашоните с материалите за изнудване, които откриха, после двамата щурмоваци ги върнаха в базата с мобилизационния резерв на Флота.
Командир Круп ги посрещна до влекача.
— Предадохте ли арестанта в ръцете на закона?
— Самоуби се — каза графиня Крек.
— По-добре, спестил е разходи на правителството — отбеляза Круп. — Как бих искал да уредя по този начин всички „къркачи“.
— Може би някой се е замислил по въпроса — вметна Джет. — Моля те, ще се погрижиш ли тези кашони да стигнат до офицер Бис от Флотското разузнаване? Арестантът е събирал изобличаващи сведения, за да изнудва различни хора. Предай на Бис, че ще му докладвам малко по-късно, трябва да уредя една последна подробност.
Старият Ати, някога старши механик в състезателния екип на Хелър, а сега пазач в базата, дойде при тях сияещ.
— Подменихме водата и въздуха, натъпкахме кораба догоре с храна и оставихме достатъчно резервни горивни пръти в трюма, за да обиколиш околните галактики.
— Но този кораб ще ни трябва само още няколко часа — възрази Джет. — Според мен си се престарал.
— От отпуснатите за Мисия Земя средства бяха останали към сто хиляди кредита. Пари на „кърканите“. Да не мислиш, че ще ги оставя непохарчени? Дори поръчах цветя за дамата!
— Но влекачът после ще бъде върнат тук — каза Джет. — И ще отиде в резерва.
— Не, няма — отсече командир Круп. — Влекач Едно принадлежи на Външното управление и единствената причина да го допусна тук е, че ти действаш по заповеди на Флота.
— Да, но не искам да предам на „кърканите“ такъв прекрасен кораб! — възкликна Джет. — Те просто ще свалят златните и сребърните украшения, ще изтръгнат скъпоценните камъни от гнездата им и ще го използват като боклукчийска кофа.
— Май си участвал в бойни действия — предположи командир Круп. — Както забелязвам, опашката е била ремонтирана. Това ти отваря вратичка — ще докладваш, че корабът е разрушен непоправимо и ще го подариш на дамата.
— Не мога. Не е честно.
— Ама и ти си един — укори го Круп. — Имаш си работа с „кърканите“, значи честността няма нищо общо с това. Виж, мога и аз да попълня доклада за заличаването на кораба от регистрите. Нали знам номера на твоята мисия. Да пукна, ако Апаратът някога изкопни нещо от Флота! Нищо, че за този кораб платиха.
— Не — опъна се Джет.
— Да — натърти Круп. — Госпожице, току-що се сдобихте с космически влекач. Сложете си го в задния двор и пуснете хлапетата да си играят вътре.
Графиня Крек, облечена като флотски щурмовак, се изчерви така, че се виждаше дори в нощта.
Всички се засмяха.
— Явно не мога да опазя нищо в тайна — каза Джет. — Трябва да тръгваме. Не сме си свършили работата за тази нощ. Хиляди благодарности за цялата помощ. Ако всичко мине добре, ще ви поканя на сватбата.
Втора глава
„Принц Кавкалсия“ се издигна в нощта над Волтар. Предстоеше им среща със съдбата, за която никой не подозираше.
Джет смяташе, че ще проведат съвсем проста операция от военна гледна точка. Но се тревожеше за графиня Крек.
Самият влекач можеше да се промъкне незабелязан. Мътната зелена светлина на една от луните огряваше повърхността на планетата. На юг забеляза базата на Флота, а зад нея — Правителствения град. На запад от тези сияещи светлини и стрелкащи се искри на въздушни машини се издигаха планините, закриващи голямата пустиня.
Графиня Крек се преоблече в спортен екип. Сега стоеше в коридора зад Хелър и опъваше ръкавиците по пръстите си.
— Много е лесно — увери го тя. — Отпусни се. Сложих документите във водоустойчив плик и го скрих в една пукнатина на покрива.
— Това наистина ще ни улесни — призна Хелър. — Не знам докога ще успея да остана незабелязан над крепостта. Къде точно е пукнатината? Познавам покрива достатъчно добре.
— Точно до изхода от асансьора. Там са пробили няколко дупки, за да инсталират фалшив отражател. Просто свих плика на тръбичка и го пъхнах в дупката. Само секунда — и вече съм го взела.
— Над изхода от асансьора има малък купол. Не мога да кацна там. Ще трябва да спуснем подвижна стълбичка, а това никак не ми харесва. По нея няма абсорбопокритие.