— Е, ти винаги си ми казвал, че съм ангел — отвърна графиня Крек, — но все пак не мога да летя. Ще имам нужда от стълбичката.
— Ще трябва да действаме извънредно бързо. Ще закрепя края на стълбичката във въздушния шлюз и когато ти дам сигнал, отвори веднага люка, изритай стълбичката навън, спусни се мигновено, вземи онзи плик и веднага се изкачи обратно. Не можем да се размотаваме над крепостта!
— Слушам, сър — отговори графинята на английски.
Хелър не се усмихна. Нагласи куките в пръстените до външния люк и провери дали навитата стълбичка ще се разгъне лесно. Докосна графинята по рамото.
— Не забравяй, че тук притеглянето е малко по-силно. Щом вземеш плика, искам те обратно във въздушния шлюз на секундата!
Той изключи автоматичното управление на влекача и неспокойно го насочи към пустинята. Искаше му се сам да изпълни акробатичния номер вместо графиня Крек.
Не му харесваше, че имаше лунна светлина. Както не му харесваше лесно забележимата стълбичка, защото беше почти сигурен, че детекторите ще я засекат и ще включат сигнала за тревога.
Все още разполагаше с излъчвателя на електронната илюзия. За всеки случай го провери отново. Изображението на влекача, увиснало над лагера, би трябвало да привлече вниманието на артилеристите.
Той дори не подозираше, че Ломбар Хист отдавна е скрил тежко летящо оръдие в подземията на крепостта. Представяше си, че само трябва да се промъкне и да избяга, а нищо не е по-добро за такива светкавични маневри от подвижния влекач. Можеше да се стрелка из небето толкова бързо, че тромавите оръдия въобще да не го проследят. Така че главната му грижа беше как графиня Крек ще слезе и ще се качи. ТОВА много го притесняваше. Но той не би могъл да се справи едновременно с намирането на плика и управлението на влекача.
Джет снижи Кораба си над Спитеос, невидим като призрак. Летеше съвсем бавно, за да няма нито въздушни вихрушки, нито пространствени смущения, които да го издадат. И внимаваше да не застане под луната така, че силуетът на влекача да се очертае ясно.
Под него крепостта чернееше сред зеленикавия пясък на пустинята. Дълбоката пропаст зееше като рана близо до крепостта.
Долу всичко изглеждаше спокойно. Във военния лагер тук-там пламтяха огньове. Около контролните пунктове по пътищата и на барикадите имаше кръгове от светлина.
Спусна се на тридесет фута от покрива, точно над малкия купол. Екраните показваха, че досега никой не ги е забелязал.
— СЕГА! — викна Хелър.
Графиня Крек завъртя колелото на външния люк, дръпна силно и изрита навън стълбичката.
В СЪЩИЯ МИГ СЕ ЧУ ВОЯТ НА СИРЕНИ!
— ВЪРНИ СЕ! — изкрещя Хелър. — ОТЛИТАМЕ!
Но графиня Крек вече се спускаше устремно по стълбичката!
Джет трескаво натисна бутона за включване на излъчвателя. Илюзията за влекач се появи над лагера.
Незабавен яростен залп!
Конус от унищожителни лъчи проби въздуха над лагера и се събра в изображението на влекача, за да образува друг обърнат конус над него.
Хелър не можеше да мръдне от контролното табло. Нямаше как да надникне през външния люк.
Графиня Крек бе решила да рискува. Слезе само три фута по стълбичката, когато, първата сирена нададе вой. Това я подтикна да слезе почти толкова бързо, както и ако падаше право надолу.
Втурна се към скривалището. Всичко наоколо беше от черен камък. В този мрак й беше трудно да открие дупката.
Внезапно изригналите откъм земята лъчи й помогнаха. Тя премери с длани и напипа запушената дупка. Но не можеше да извади камъка! Бръкна в джобовете си. Нищо! Никакви инструменти!
Някакъв камък! Видя един на десетина фута от себе си.
Скочи натам. Камъкът се оказа доста тежък. Тя го примъкна до дупката, вдигна го над главата си и го стовари върху скривалището.
Камъкът се натроши!
Тя сграбчи едно остро парче.
Примигващата в небето ярка светлина й позволяваше да вижда добре. Заби острия край на парчето като клин.
Запушалката на дупката изскочи.
Дочуваше Джет, който настоятелно викаше отгоре. Явно бе възникнала нова опасност.
Графинята бръкна в дупката. Пликът си беше на мястото! Но не излизаше лесно. Тя го сви още постегнато и го издърпа.
Джет викаше отгоре. Но не можеше да различи думите му.