Тя пъхна плика под ризата си и се устреми към стълбичката.
Закатери се нагоре.
Да, бе отвикнала от по-силното притегляне на Волтар.
Преполови разстоянието. Сега оставаше да изкачи само петнайсетина фута.
РЕВ ОТ ДВИГАТЕЛИ НА ДРУГ КОРАБ!
Тя погледна през рамо.
СИЛУЕТЪТ НА ЛЕТЯЩО ОРЪДИЕ СЕ ОЧЕРТА ПОД ЛУНАТА!
Мощно огнено изригване профуча край нея.
Стълбичката се залюля, сякаш от удара на невероятно тежък чук!
Тя успя да се задържи.
Покатери се нагоре.
Втори залп!
Ръцете й се пуснаха!
Нещо стисна китката й! Джет я изтегли във въздушния шлюз с едно мощно дърпане!
С два ритника изтика куките от пръстените. Стълбичката се свлече надолу.
— Издигане с максимална скорост! — извика той на робота.
Тресна външния люк и завъртя затварящото колело.
Хелър за миг се приведе над графиня Крек. Тя му се ухили.
— Страхотен цирков номер. Но не бих искала да го повтаряме. Взех каквото ни трябва. А кой ни нападна?
— Летящото оръдие сигурно е било скрито някъде наблизо — предположи Джет. — Прицелните му устройства се ориентираха по стълбичката. Ботушите ти са обгорени. Как са краката ти?
— Малко сгорещени.
— Надявам се прицелните устройства да са проследили падането на стълбичката или каквото е останало от нея.
Графиня Крек се надигна.
— Свършихме си работата. Да се махаме.
— Не можем. По-маневрени сме от онова чудовище, но не и по-бързи. Не мога да включа сега двигателите „Минало-Бъдеще“, защото пилотът ще се прицели по пространствените смущения, още преди да сме излезли от сектора за стрелба. — Хелър подвикна на робота: — Къде са те сега?
— Сър, ние току-що достигнахме височина от сто мили. Лъчите на детекторите му ни търсят по-ниско. Но оръдието има далекобойност двеста мили.
— Да гръмне дано! — промълви Хелър.
— Сър, нямам с какво да го гръмна — възрази роботът. — Така че не мога да изпълня заповедта.
— Млъкни — каза Хелър и превключи на ръчно управление.
Седна в креслото на планетарния пилот.
— Дръж се здраво! — извика на графиня Крек.
Спусна влекача право надолу. Внимателно следеше данните на екраните. Ориентираше се по позицията на смъртоносния кораб и не заставаше между него и луната.
Сега летящото оръдие беше точно пред влекача. Хелър се движеше на зигзаг, за да обърка прицелните устройства.
Изведнъж завъртя влекача с опашката към нападателя.
Натисна лостчето за включване на теглещите лъчи.
Беше се вкопчил в летящото оръдие. И започна да го върти като камъче в прашка. Другият кораб само му помогна, когато включи двигателите, тласкащи го в същата посока.
Отново и отново летящото оръдие минаваше по огромната окръжност.
В един миг Хелър изключи лъчите.
Завъртя влекача.
Грамадният кораб под тях падаше към равната пустиня.
Изригна пясъчен вулкан, чу се грохотът на удара и в далечината затихна скърцането на разкъсан метал.
Хелър веднага включи радиостанцията си.
По местните военни честоти крещяха едновременно множество гласове. Той се вслушваше, за да научи навреме, ако изстрелят друг боен кораб.
Изведнъж някой се развика така, че заглуши останалите:
— Това беше Шефът! Всички спасителни групи, насочете се към мястото на катастрофата! Спешно! Спешно! Корабът на Ломбар Хист падна на три мили от лагера! Спешно! Спешно!
— Да му се не види! — промърмори Хелър. Погледна тъжно графиня Крек. — Пак си го изпросихме. Забих в пясъка могъщия Ломбар Хист.
— Ох, че хубаво! — извика графинята. — Ура!
— А не, мила — охлади я Джет. — Нищо не се запали и вероятно той не е мъртъв. Но тъй като сега е говорител на Императора, шансовете ни да получим царствения подпис под тези документи току-що се превърнаха в прах и пепел.
Трета глава
Отново полетяха в небето, твърде бързо и надалеч, за да ги достигнат оръдията от земята. Хелър не отделяше очи от екраните, за да се увери, че наоколо няма пространствени смущения от преследващи ги кораби.
Графиня Крек измъкна прокламациите изпод ризата си. Отвори плика и се загледа в тях. Едната въздаваше почести на Джетеро за успешно изпълнена мисия и му осигуряваше безопасен пост в Имперския щаб — и без това бе служил като боен инженер три пъти по-дълго, отколкото бе обичайно. Беше крайно време да се заеме с някаква по-тиха и спокойна работа, докато е още жив и здрав. Другата прокламация й връщаше гражданските права. Без този документ щеше да си остане никоя, всеки имаше право да я убие, без да понесе никакво наказание. И не можеше да се омъжи. Дори й връщаше родовите имения на Манко, отнети навремето с юридически увъртания.