След като се погрижи да оправдае факта, че един кораб виси над Дворцовия град, ако някой забележи присъствието му, той влезе в гардеробната отзад и облече парадната си униформа. А върху нея намъкна цял костюм на техник. Взе две радиостанции и се върна в пилотската кабина.
Графинята му даде прокламациите и той ги пъхна под туниката си. Седна в креслото на планетарния пилот.
— Залагаме всичко на едно хвърляне на заровете — каза той и протегна ръце към контролното табло.
Спуснаха се към мъглата на изкривеното пространство.
Проникнаха след миг замайване и гадене. Котаракът изръмжа: Усещането никак не му хареса.
Внезапно вляво от тях се извиси планината. Бяха тринадесет минути в бъдещето.
Джет прослушваше внимателно военните честоти, за да разбере вдигната ли е тревога в Дворцовия град. Високоговорителите в кабината мълчаха.
Той вдигна поглед към екраните. Нощните светлинки на дворците се простираха по склоновете. Кръгове от сияние отбелязваха разположението на парковете. Веднага се ориентира.
Хелър грижливо насочи влекача към планинския склон и го приземи съвсем леко.
Посочи напред към илюминаторите.
— Виждаш ли онази кула, право пред нас?
Графиня Крек се взря в тъмния силует, отдалечен на около половин миля.
— Това е тяхната алармена система — Хелър й подаде едната миниатюрна радиостанция. — Това да бъде включено през цялото време. Когато ме чуеш да казвам „Сега!“, натисни този бутон на таблото. Ще ти се обадя, само ако ми се случи нещо.
— О, мили, надявам се всичко да мине добре.
— И аз. А сега сядай и слушай. За тебе остава най-трудната част — чакането.
— Когато излезеш, няма ли да се изложиш на радиацията от черната дупка?
— Облъчването ще бъде нищожно, но след като изляза, затвори въздушния шлюз, само че побързай да го отвориш, щом се върна. При такива бойни операции пада доста тичане, ако нещо се обърка.
— А не е ли по-добре да имам бластерна пушка, за да те прикривам при оттеглянето?
— Само ще привлечеш огъня върху себе си. Тук отбраната е невероятно мощна и честно казано, според мен би трябвало съвсем да са се отпуснали, щом позволиха на изследователски кораб да кацне, без да попитат какво ни води насам. Но нали знаеш, изпращането на съобщения до града е малко затруднено и засега вероятно смятат, ако въобще са ни забелязали, че някой ни е извикал да ни възложи задача. Ако се обади някой, мълчи си. Ще помислят, че екипажът е излязъл от кораба и проверява кабели, отражатели или нещо друго. Сядай и не мърдай.
Тя го проследи с поглед, докато той отваряше външния люк и се спускаше на земята. Започваше да, разбира, че рисковете може би са прекалено големи. Обзе я внезапна паника от мисълта, че може повече да не го види.
Хелър мина пред кораба, обърна се да й махне и се скри в нощта.
Пета глава
Джетеро Хелър се насочи към кулата на алармената система. Прекосяваше твърде неравен и труден терен. Нямаше дори пътеки, защото никой не идваше насам. Истинският вход за Дворцовия град бе разположен на повече от миля, откъм източната страна на защитния периметър.
Светлината от дворците и парковете придаваше на всичко мътно сияние и той успяваше да се провира край скалите, без да се нарани, макар че два пъти пропадна в незабележими дупки. Неприятна разходка.
Стигна до кулата. Огледа около нея и откри кабелна връзка, прокарана към най-близкия дворец. Трасето бе маркирано с ниски колчета. Тръгна по него — ако някой се опиташе да го спре, щеше да обясни, че е техник, проверяващ кабела за възможни повреди. Тук му беше по-лесно да върви, защото канавката на кабела бе покрита с трамбована пръст.
Доближи страничната стена на първия дворец. Вече се ориентираше по-добре. За да стигне до сградата, обитавана от Императора, трябваше да измине половин миля на юг, през паркове и покрай друга дворци. Зданието беше внушително, значително невисоко от останалите.
Но точно тук трябваше да реши в кой момент да захвърли прикритието си на техник и да се превърне в Имперски офицер. Досега не бе срещнал никакви стражи, но пък и никой не бе чувал някой да е опитал проникване през „задния двор“.