Тук стъпките му отекваха прекалено гръмко. С него се движеше и отражението му в полираните стени. Струваше му се, че е твърде лесна мишена. Дори в спокойни времена появата на офицер тук би била почти светотатство. Още от дете му внушаваха представата за величието и могъществото на Дворцовия град. Щеше да се чувства неспокоен, дори да бе дошъл в тези покои през деня и с по-обикновена задача.
Мина под гигантска арка и се озова в преддверието към спалнята на Императора. В тази зала късметът го напусна.
Двама офицери от Апарата в черни униформи седяха на кресла от двете страни на вратата.
Видяха го.
Изправиха се рязко.
Хелър стигна средата на залата. Не отделяше очи от двамата. Бяха едри мъжаги. Онзи отляво имаше жълтеникаво лице и поглед на закоравял престъпник. Кожата на другия беше нашарена от белези, устата му се кривеше в гнусна гримаса. Бяха бандити, а не офицери, въпреки униформите и знаците за ранга им.
При това въоръжени с дълги електрически мечове! Жезълът беше безполезен срещу такива оръжия!
— По дяволите, какво прави тук един офицер от Флота? — попита онзи отляво, като тръгна напред.
Пръстите му се свиха около дръжката на меча.
— Имам неотложно съобщение за Негово Величество — заяви Хелър. — Трябва да се срещна с него незабавно.
Офицерът вдясно още стоеше до вратата. Обърна лице към спалнята и пак се вторачи в Джет.
— Тоя май се е побъркал!
— Как се казваш? — грубо попита пристъпващият все по-наблизо бандит.
Джет знаеше какъв огромен риск поема.
— Джетеро Хелър, Ранг X. Като Имперски офицер имам право да…
— Хелър? — мъжът отляво направи още една крачка и се вгледа отблизо. — Да пукнеш, ТИ СИ!
Електрическият меч излетя от ножницата сред дъжд от искри!
Другият също се втурна напред с оръжие в ръка.
Хелър впи поглед в по-близкото съскащо острие. Връхлиташе към него.
Времето като че потече по-бавно.
Пламтящата ивица щеше да се забие в корема му. Само да го докосне и ще го изгори. Би било безумие да отбие удара с металния си жезъл.
Хелър отстъпи встрани. Прибра корема. Мечът се плъзна на косъм край него.
Той сграбчи китката на офицера.
Завъртя първия нападател и стиснал неумолимо ръката му с оръжието, насочи меча към налитащия втори офицер, който вече бе вдигнал острието си за удар.
Мечът на първия се заби в тялото на втория.
В същия миг оръжието на втория обезглави мъжа, когото държеше Хелър.
Огън и дим изригнаха в две ослепителни колони.
Хелър отскочи назад и закри очите си от непоносимия блясък.
По пода подскачаха отражения на пламъците. Залата се изпълни с гъст дим.
По плочките се търкулна нажежено до бяло копче.
Хелър смъкна драперия от стената и потуши огъня.
Изправи се и се взря през пушеците към входа за залата. Дали някой от двамата бе успял да натисне скрития в джоба алармен бутон?
Добре се подреди! Щяха да го заподозрат най-малко в опит за убийство на Императора!
Шеста глава
Хелър осъзна, че единственият път към спасението е да се добере до монарха. Нямаше и представа как да обясни насилствената смърт на двамата стражи.
Втурна се към вратата на спалнята. Беше заключена!
Явно ключовете бяха сред купчинките пепел. С риск да си изгори ботушите той разрови останките на бандитите. Да, ето ги и ключовете. Толкова горещи, че светеха.
Хвана единия край на драперията, с която угаси огъня и вдигна ключовете. Озърна се към входа на залата. Все още никой не тичаше насам. Четвъртият ключ пасна в ключалката, но металът беше твърде податлив от нажежаването и се заклещи вътре. Хелър го насили, задавен от вонята на горяща смазка. Вратата се отвори, но не можа да измъкне ключа.
Пак погледна към другия край на залата. Никой не идваше.
Той пристъпи в спалнята на Императора и залости вратата.
Нямаше представа какво бе очаквал да завари. Вероятно да види Клинг Надменни заспал на огромно легло, цялото в злато и сребро. Но гледката, разкрила се пред очите му, беше твърде различна от очакваното.
Помещението приличаше на болнична стая!
А Императорът лежеше на тесен метален нар!