Навсякъде мръсотия!
И тежка смрад!
Под завивката се гушеше нечие тяло. Хелър застана до нара и дръпна одеялото.
На всички портрети Клинг Надменни бе изобразен като висок, добре сложен мъж на средна възраст, около деветдесет или стогодишен, властен и високомерен.
Но това същество толкова се различаваше от познатата картина, че за миг Хелър се усъмни дали е попаднал, където трябва.
На масичка до леглото имаше светлинна плоча. Хелър я включи.
Да, беше същият човек. Но изглеждаше поне на 180 години. Беше съсухрен и посивял. По главата му лепнеха редки кичури мръснобяла коса. Лицето бе покрито със старчески петна, но по-страшно беше впечатлението, че този човек е гладувал почти до смърт. Под кожата дори личаха очертанията на малкото останали зъби.
Докато Хелър се взираше изумено, клепачите на стареца потрепнаха. Очите му бяха кървясали. Полувдървена длан се надигна леко. Страхът в погледа на мъжа бе изместен от смътно разбиране.
Той заговори несигурно:
— Ти Имперски офицер ли си?
— Ваше Величество, — промълви Хелър и веднага се отпусна на коляно до леглото.
Костеливите пръсти колебливо докоснаха златните нашивки на униформата му.
— Истински Имперски офицер — прошепна живият скелет, сякаш му беше трудно да повярва.
— На Вашите заповеди.
— О, слава на Боговете. Най-сетне! В името на всичките ми прадеди, изведи ме от тук, преди Хист да ме е убил!
Хелър понечи да заговори, но в преддверието отекна тропот на ботуши. Оглушителен грохот на цяла тълпа! Един от офицерите бе успял да вдигне тревога.
Джет мигновено извади радиостанцията.
— СЕГА! — каза той.
Вратата се огъваше под натиска!
Зад нея крещяха стражи от Апарата.
Някъде се надигна вой на сирена и запищя пронизително. Включваха се и други сигнали.
Хелър скочи към вратата. В следващия миг тя се отвори с трясък.
Първият нахлул страж получи удар с жезъла по лицето. Сви се и бластерната му пушка се озова в ръцете на Хелър. Прикладът й разби гръдната кост на войника.
Хелър опря коляно в пода.
Показалецът му натисна спусъка.
Отскочилата пушка заля втурналия се вътре патрул с огнена дъга.
Избухна ослепителен пламък.
Късове от стражите се разхвърчаха из залата.
Хелър стана. Един от войниците помръдна. Хелър пак натисна спусъка.
В преддверието се виждаха само парчета от тела и кълба дим.
Шумът от сирените и гонговете беше страхотен.
В зданието настана хаос.
Хелър се върна в спалнята.
Докопа едно покривало и уви с него Императора. Мъжът отчаяно посягаше към нещо и Хелър веднага разбра, че му сочи едно опряно до стената шкафче.
Рязко отвори вратичката. Вътре бяха короната, церемониалният медальон и изваяният от цял диамант държавен печат. Хелър ги изсипа в оставената до тях торбичка. Клинг кимна одобрително.
Хелър вдигна Императора, нагласи покривалото, за да го скрие и прекоси на бегом преддверието.
Седма глава
Хелър носеше товара си така, че никой да не разбере какво имаше под покривалото.
От огромната постройка изскачаха множество хора, тъпчеха се един друг и сякаш нищо не виждаха пред себе си.
Хелър притича по широката стълба, носен като есенен лист в буен поток.
Сирените и гонговете раздираха въздуха.
С неимоверни усилия той се измъкна настрани. Изведнъж се откъсна от уплашената до полуда, препускаща тълпа.
Императорът и държавните символи тежаха около 150 фунта и след дългия престой на Земята, Хелър трудно се преборваше с по-силното притегляне на Волтар. Много мъки му струваше да тича. Но се насочи на север, към планината.
Зави зад ъгъла на здание й го връхлетя поредната пищяща колона от хора, побягнала на юг. Едва отскочи обратно зад ъгъла, за да не го стъпчат.
Пространството пред него се освободи. Хелър затича през парка.
Поредната плътна тълпа се носеше срещу него като крепостен таран. Хелър се сви и прикри товара си зад пиедестала на статуя.
После се изправи и продължи изтощителния бяг. Подмина най-северния дворец и намери пътеката над кабела.
Сърцето му биеше тежко в гърдите, не му достигаше въздух. Боляха го и раменете. А трябва да измине още половин миля нагоре по склона, по острите камъни.