Выбрать главу

Хелър попита влекача:

— Къде се намираме в момента?

— Височина шестстотин мили, набираме скорост. Имаше едно запитване за посоката и целта на полета, после никой не прояви интерес. Моля ви да затворите антирадиационните покрития на илюминаторите. Скоро ще навлезем в долните слоеве на магнитосферата.

Хелър изпълни съвета на робота.

— Някакви други опасности? — осведоми се той.

— Ако продължим по този курс, ще доближим ненужно луната Найко.

— Ами добре, заобиколи я — съгласи се Хелър.

— Най-добре да решите накъде ще се насочим — пожела влекачът. — С това голямо ускорение кой знае къде ще се озовем.

Хелър се върна в медицинския кабинет. Графинята вадеше още одеяла от шкафовете и грижливо завиваше Императора.

— Мисля, че е заспал, но е твърде неспокоен.

Джет отново опипа пулса на съсипания човек.

— Струва ми се, че сърцето му е много слабо, а пулсът е неравномерен. Нуждае се от по-компетентна помощ, отколкото можем да му окажем.

Хелър влезе в пилотската кабина. Включи радиостанция и я нагласи на полицейските честоти.

Незабавно в кабината гръмна нечий глас:

— … Да бъде застрелян на място. Внимание, до всички патрули и полицейски управления. Издадена е заповед за общодържавно издирване на Джетеро Хелър, Ранг X, боен инженер от Флота, опитал се да убие Ломбар Хист, Шеф на Апарата и държавен министър. Офицерът е въоръжен и опасен. Заповедта недвусмислено изисква да не поемате никакви рискове. Да бъде застрелян на място. Внимание, до всички патрули и полицейски управления. Издадена е…

Графиня Крек чу съобщението.

— Но как е научил, че ти си бил там?

Хелър завъртя глава.

— Вече няма значение. Важното е, че в ръцете ни е един тежко болен човек, а аз с нищо не мога да му помогна. Не бива да замесвам Флота в тази история.

Императорът беше особено неспокоен, измъчваха го спазми и гърчове. Ръката му се изметна изпод одеялото. Хелър я зяпна. От вътрешната страна кожата беше покрита с белези от убождания.

Хелър вдигна другата ръка и я разгледа. Беше още по-зле.

Джет пусна ръката и сграбчи малко фенерче. Вдигна клепача на едното око. Взря се в зеницата, после остави фенерчето.

— Хероин! — промърмори той.

— Какво?

— Виждал съм вече човек в такова състояние. Мери Шмек.

— Кой? Пак ли някоя жена?

— Няма значение. Онази нещастница умря. И то само защото не можа да си намери доза за едно боцкане.

Графиня Крек недоумяваше.

— Това пък какво означава?

Джет не отговори на въпроса.

— Хист е пристрастил Императора към хероина. Не знам дали не му е пробутвал и други дроги. Но вече проявява всички симптоми на лишен от отровата си наркоман и не знам дали на тази възраст сърцето му ще издържи.

— О, горкичкият! Не ме интересува дали ще подпише прокламациите. Джетеро, не го оставяй да умре така.

Хелър постоя объркан; но изведнъж лицето му светна.

— Я подръж тази кислородна маска на лицето му — помоли той. — Ей сега ще се върна.

Стори му се, че намери временно решение. Бе донесъл от Земята проби хероин, опиум и амфетамини, но ги остави на Круп, за да ги предаде на Бис. Но се сети, че в деня на отлитането им от Волтар, Грис си носеше някакви наркотици. Хелър влезе в каютата му и отвори сейфа и шкафовете. Надеждите му се сгромолясаха. Всичко беше изпразнено.

Помисли дали Грис не е скрил запасите на друго място и започна да търси в съседната кабина, заемана преди от капитан Стаб. Не бе изхвърлил нищо от каютите на антиманкосите. Отвори сейфа.

МНОЖЕСТВО ПАКЕТИ!

Амфетамини, морфин и хероин!

Стаб също е бил наркоман!

Бързо прегледа сейфовете в останалите каюти.

Всички антиманкоси са били наркомани!

Награби колкото можа от пакетчетата и се върна в медицинския кабинет.

— Сетих се! — каза на графиня Крек. — Ами сега, в името на Небесата, как да приготвя тази гадост?

— Нима ще му инжектираш отрова? — стъписа се графинята.

— Е, това е твърде причудлив начин да служа на своя Император, но засега е единственият, който ще го предпази от непоносимо състояние. Ако не направя това, той ще се събуди, ще го обливат горещи и студени вълни, ще усеща ужасни болки в краката и най-вероятно сърцето му няма да понесе напрежението. Ще го налегне треска, ще започнат напъни за повръщане, а накрая почти сигурно ще умре.