Опитваше се да си припомни прочетеното по време на престоя си във ФБР. Едно нещо се загнезди в мислите му като трън — ако Мери Шмек си бе получила дозата, нямаше да умре.
Намери метална купичка. Пъхна я в стерилизатор. После наля в нея малко вода и я кипна над малка горелка. Въобще не беше сигурен, че спазва процедурата и се плашеше от опасността да прекали, защото дори не знаеше какво количество хероин да използва за дозата. Отвори едно хартиено пакетче и се увери, че съдържаше необходимото вещество. Поръси малко кристален прах във водата и изчака да се разтвори.
— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? — попита графиня Крек, защото очевидното му колебание беше твърде неприсъщо за Хелър.
— Не. Знам само, че иначе до утре тук ще има един мъртвец. Вземи този маркуч и го стегни около мишницата му.
Хелър взе импулсен инжектор от чекмеджето и изтегли течността в кухината.
Потърси изпъкнали вени по ръката на стареца. Всички до една бяха свити и сплескани. Посочи на графинята да отвърже маркуча. Помоли я да го стегне на бедрото. И там не изпъкнаха вени.
Хелър дълбоко си пое дъх и просто изстреля съдържанието на инжектора в мускулите на крака.
— Сега можем само да се надяваме. Не знам до какви дози е стигнал. Не знам и дали мускулната инжекция ще свърши работа. Дори не знам дали не съм го отровил със свръхдоза. Наблюдавай го и му давай да диша кислород.
— Каква опасност! — въздъхна графиня Крек.
— Да, но най-опасно е нищо да не предприемем.
Не смееха да дишат.
Мятането на Императора постепенно затихна. Дали пък не изпадаше в кома?
Хелър опипа пулса му. Трудно долавяше някаква разлика, но му се стори, че се засилва. Старецът вече не дишаше толкова измъчено.
Но дали дозата щеше да се окаже прекалена?
Клепачите на изнемощелия мъж потрепнаха. Той отстрани кислородната маска от лицето си. Не беше лесно да разгадаят изражението на съсухреното лице. Приличаше на мумия. Императорът ги погледна. Изпусна дълга треперлива въздишка и затвори очи.
Хелър следеше пулса и се вслушваше в дишането му.
— Просто заспа. Ще ми се някак да го накараме да хапне.
— Ако се събуди, ще опитам — предложи графиня Крек. — Но има нужда от много по-сериозна помощ.
— Наистина е така — съгласи се Хелър, — но щом Ломбар Хист е стигнал да такова падение, ще направи всичко възможно, за да докопа отново Императора. А Негово Величество беше уверен, че го очаква неминуема смърт. Освен това не вярвам в Конфедерацията да се намери дори един лекар, който е способен да лекува наркотична зависимост. За тях това е непозната територия. И не можем да кацнем на никоя планета в границите на Конфедерацията…
Изведнъж двамата се спогледаха. И възкликнаха в един глас:
— ПРАХД!
Втора глава
Побягнаха към Земята, отдалечена на повече от двадесет и две светлинни години.
Влекач Едно, преименуван на „Принц Кавкалсия“, необременен с товар и с времеви двигатели „Бъдеще-Минало“, беше предназначен за междугалактически пътувалия, затова можеше да ги пренесе до Земята за три дни. Хелър знаеше, че това ще им даде предимство от пет седмици и три дни пред всеки друг кораб, който можеше да измине това разстояние. Ако се впуснат да ги преследват (а той не се съмняваше, че Ломбар Хист ще се сети за Земята като възможно скривалище), волтарианските кораби, с изключение на влекача, щяха да се мъкнат шест седмици. Печелеше доста време.
Хелър и графиня Крек се грижеха за Императора на смени. Състоянието му не беше добро. Клинг Надменни през цялото време беше на границата на комата и почти не успяваха да говорят с него.
Опасност застрашаваше не само живота на Клинг — ако той не засвидетелстваше, че е отведен по негова собствена заповед, можеха да обвинят Хелър в отвличане на височайшата особа. Но трябва да отдадем на Хелър дължимото уважение — той не мислеше за това, съсредоточи усилията си в опита да спаси живота на монарха.
Имаше още някаква незнайна причина за тежкото му положение, Хелър и Крек вече бяха сигурни в това. Човекът едва преглъщаше, оказа се почти невъзможно да му дават храна и вода. Вените му бяха толкова свити, че задачата да забият игла в тях надхвърляше уменията им. Графиня Крек овлажняваше старческото тяло с мокра гъба и капеше вода по напуканите устни. Жадуваше да измисли как да го нахрани.