На всеки три до шест часа той започваше да се мята и те му биеха поредната инжекция с хероин. Изглежда само това поддържаше сърцето му да не спре.
Уморени и разтревожени, най-сетне се озоваха над градчето Афийон в Турция и под прикритието на вечерния мрак се плъзнаха надолу през електронното изображение на планински връх във волтарианската база на Земята.
Фахт Бей вече ги чакаше неспокойно в хангара. Бяха излетели само преди седем дни и той се надяваше всичко да мине безпрепятствено на Волтар. Но Хелър му обеща да го измъкне от всяка вероятна неприятност. Значи неприятностите вече бяха се появили.
Хелър отвори външния люк и извика:
— Докарайте ми тук Прахд и линейка, но по-бързо!
Фахт Бей се втурна към най-близкия телефон. Когато се върна, до люка на влекача вече беше подпряна подвижна стълбичка. Хелър слизаше, понесъл товар, увит в одеяло.
— Кой е този? — попита Фахт Бей. — Загазихме ли?
— После, после — каза Хелър и тръгна с товара на рамо към тунела, а Фахт Бей подтичваше до него.
— Къде е Грис?
— Доколкото знам, мъртъв е.
— Благословени Небеса! — развесели се Фахт Бей. — Надявам се, че смъртта му е била гадна.
— Така ми се струва — отвърна Хелър. — Къде е тази линейка?
— Ей сега ще пристигне — успокои го Фахт Бей.
Когато стигнаха до бараките отвън, линейката вече беше спряла пред тях. Прахд ги чакаше. Настаниха донесения от Хелър мъж на носилката и след секунди вече фучаха с вой на сирени към болницата.
— Какво му е? — попита Прахд и дръпна одеялото.
— Ако знаех, нямаше да съм тук — отговори Хелър. — Наркотична зависимост от хероин, почти е изпаднал в кома, но въобще не показва признаци на подобрение. Не вярвам сърцето му да издържи, ако спрем наркотика. Има и нещо друго.
Прахд огледа хлътналото лице и изтънелите ръце.
— Тежко обезводняване.
— Не може да преглъща. Всички вени са се свили. Чуй ме добре — трябва да го настаниш в строго охранявана стая и да не допускаш никого до него.
— Защо?
— Просто го направи — отсече Хелър.
— Ще го настаня в подземието, където никой няма да го види. Всички пазачи там са неми и глухи. Къде е Грис?
— Изглежда е мъртъв.
— Слава на Аллах, от който произтича земното блаженство! — извика Прахд. — Чудесна новина. Значи сме добре.
— Не съвсем. Ако този човек умре, боя се да не загазим всички.
— Кой е той?
— Няма значение.
Спряха пред входа на подземието и вкараха носилката в болницата. При тях дойде сестра Билдирджин, с общи усилия включиха един от лечебните контейнери и сложиха вътре болния мъж.
Прахд започна да отчита данните от различни уреди и да пълни контейнера с разтвори. Работеше като бесен, а Хелър стоеше наоколо, за да помогне при нужда.
Накрая Прахд направи всичко, което можеше засега. Пристъпи към неспокойния Хелър.
— Той е изцедена до край жертва на „шпората“. Амфетамини.
— Значи не съм улучил наркотика, който да му давам! — възкликна Хелър.
— Не, не е така. Освен това е привикнал към хероин. Като си му давал дозите, предпазил си го от проявите на тежка абстиненция, която би го убила, защото сърцето му е съвсем слабо. Вземал е наркотици по схемата „нагоре-надолу“ — потиснат ли си, гълтай амфетамин, напрегнат ли си — бий си доза хероин. Поне си го докарал жив.
— Трудно е да се каже — отбеляза Хелър.
— Трябва да е бил на прага на смъртта, когато си го намерил — продължи Прахд. — И без това е на възраст, а амфетамините са причинили и преждевременно състаряване. Тази гадост може да ти прибави десетина години за броени месеци. Дори да си е имал всички зъби, преди да привикне, сега почти не са му останали. И всяка жлеза в тялото му е почти атрофирала. Кой е той все пак?
Хелър не отговори. Не искаше и тази грижа да стоварва на раменете на Прахд.
Но Прахд разгада нещо в мълчанието му. Върна се и прочете отново данните от кръвните проби и показанията на други уреди. Яркозелените му очи се впиха в лицето на Хелър.
— Този мъж не е обикновен човек. Той принадлежи към аристокрацията и е плод на извънредно внимателен подбор на родителите в продължение на хиляди години, може би и десетки хиляди.
— Можеш ли да го възстановиш?
— Не знам. В най-добрия случай съзнанието му ще бъде замъглено. Речникът му ще се ограничава с няколкостотин думи. Нужни са години за възстановяване от амфетамините, а той е достатъчно възрастен, за да се съмнявам в успеха.